Направо към съдържанието

Дяволски бръшлян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дяволски бръшлян
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Лаваницоцветни (Alismatales)
семейство:Змиярникови (Araceae)
род:Epipremnum
вид:Дяволски бръшлян (E. aureum)
Научно наименование
G.S.Bunting, 1964
Синоними
  • Epipremnum mooreense Nadeaud, 1899
  • Rhaphidophora aurea Birdsey, 1963
  • Scindapsus aureus Engl., 1908
  • Pothos aureus Linden & André, 1880
Дяволски бръшлян в Общомедия
[ редактиране ]
Заглушена от дяволски бръшлян гора Udawattakele в Шри Ланка

Дяволският бръшлян (Epipremnum aureum) е вид цъфтящо растение от семейството на арумите (Araceae), родом от остров Mo'orea от Дружествените острови на Френска Полинезия. Видът е популярно стайно растение в умерените райони, но също така се натурализира в тропически и субтропични гори по целия свят, включително Северна Австралия, Югоизточна Азия, Южна Азия, Тихоокеанските острови и Западна Индия.

Като инвазивен вид, растението нанася тежки екологични щети в някои случаи.

Растението има множество популярни имена, включително златно желание, цийлонски пълзач,[1] рокля на ловец, бръшлян арум, растение за пари, сребърна лоза, бръшлян на Соломоновите острови, мраморна кралица и таро лоза. Нарича се още дяволска лоза или дяволски бръшлян, защото е почти невъзможно да се убие и той остава зелен дори когато се държи в тъмнината.[2] Понякога погрешно е обозначен като филодендрон в растителните магазини. Той е широко известен като „растение за пари“ в много части на Индийския субконтинент.[3][4] Рядко цъфти без изкуствени хормонални добавки; последният известен спонтанен цъфтеж е отчетен през 1964 г.[5]

Растението е печелило наградата за градински заслуги на Кралското градинарско общество.[1][6]

История и етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Този вид е причислен към редица родове. През 1880 г., когато за първи път е описан, е кръстен Pothos aureus, което отчасти е причината често да бъде наричана „pothos“. След като растението е изучено през 1962 г., му е дадено новото име Raphidophora aurea. Въпреки това, след по-внимателно разглеждане на цветето, изследователите забелязват засиленото му сходство с Epipremnum pinnatum и го синонимизираха с този вид. Едва след допълнителни наблюдения на всички части на растението, включително на листата и растежните модели, то отново се отделя от E. pinnatum, като E. aureum.[7]

  1. а б Epipremnum aureum // Royal Horticultural Society. Посетен на 7 June 2020.
  2. Meshram, Srivastava, Anju, Nidhi. Molecular and physiological role of Epipermnum aureum // International Journal of Green Pharmacy 8 (2). Apr-Jun 2014. DOI:10.4103/0973-8258.129566. с. 73 – 76.
  3. बरकत के साथ नुकसान भी कर सकता है मनी प्लांट, जानिए कैसे – Hindustan // Архивиран от оригинала на 2017-02-11. Посетен на 2017-02-10.
  4. Kantho, Kaler. বারান্দায় সবুজের মেলা | কালের কণ্ঠ // Kalerkantho. Посетен на 2017-02-10.
  5. A Review of Epipremnum (Araceae) in Cultivation // Посетен на 12 January 2019.
  6. AGM Plants – Ornamental // Royal Horticultural Society, July 2017. с. 35. Посетен на 6 February 2018.
  7. Hung, Qiu, Sun, Chen, Kittur, Henny, Jin, Fan & Xie, Chiu-Yueh, Jie, Ying-Hsuan, Jianjun, Farooqahmed S., Richard J., Gule, Longjiang & Jiahua. Gibberellin deficiency is responsible for shy-flowering nature of Epipremnum aureum // Scientific Reports 6. 27 June 2016. DOI:10.1038/srep28598. с. 28598.