Евстатий Удом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евстатий Удом
руски офицер

Роден
Лифляндска губерния, Руска империя
Починал
1836 г. (76 г.)
Златопол, Руска империя

Националност Флаг на Русия Русия

Евстатий Евстатиевич Удом (на руски: Евстафий Евстафьевич Удом} е руски офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евстатий Удом е роден през 1760 г. в семейството на потомствен дворянин от Лифляндска губерния. Ориентира се към военното поприще. Бойното му кръщене е във войната с Барската конфедерация в Полша (1768-1772). В първо офицерско звание прапоршчик е произведен на 29 юни 1776 г. с назначение в Нашбургския пехотен полк. Служи в Сибирския гренадирски полк (1783).

Проявява се в Руско-турската война (1787 – 1791) в битките при Бандера и Мачин. Участва в потушаването на Косцюшкото въстание в Полша (1794). Награден е с орден „Свети Георги“ IV степен (1795).

В състава на Сибирския гренадирски полк участва в експедиции в Черно, Мраморно и Средиземно море (1804-1806).

Назначен е за почетен командир на Галицкия мускетарски полк от 13 септември 1806 г. Полка е преименуван в 38-и егерски полк през 1810 г. и с него участва в Руско-турската война от 1806-1812 г. Отличава се в главния удар на отряда на генерал-майор Емануил Сен-При при второто превземане на Ловеч на 31 януари 1811 г. Повишен е във военно звание генерал-майор от 28 февруари 1811 г.

В отразяването на нападението на Наполеон Бонапарт срещу Русия се проявява в битките при река Двина, Кобрин и Тюхиничи (1812).

Участва във войната на Шестата антинаполеоновска коалиция срещу Франция (1813-1814). Бие се храбро в Силезия и в битката при Лайпциг (1813). Награден е със златно оръжие „За храброст“. Назначен е за командир на 1-ва бригада от 9-та пехотна дивизия. Проявява се в битките при Бриен-ле-Шато, Ла-Ротер, Шалон, Суасон, Лаон, Бриен и Париж (1814). Командир на 9-а пехотна дивизия от 25 декември 1815 г. Служи в Окупационния корпус във Франция (1814-1818).

Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 12 декември 1824 г. Назначен е за командир на 20-та пехотна дивизия от 17 септември 1826 г. Военен комендант на град Рига (1827-1828). Умира през 1836 г. в своето имение Златопол, Подолска губерния.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманов Ю. Ловеч в Руско-турските войни през ХІХ век. Част първа 1806-1812, 1828-1829. Инфовижън, Ловеч, 2017, с. 96.