Едуард I (Бар)
| Едуард I Édouard Ier de Bar | |
| 14-и граф на Бар и Мусон | |
| Роден |
1296 г.
|
|---|---|
| Починал | 11 ноември 1336 г.
|
| Погребан | Фамагуста, Кипър |
| Управление | |
| Период | 1302 – 1336 |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дом Скарпон[1] |
| Съпруга | Мария Бургундска (1298–1336) (1310)[1] |
| Деца | Хайнрих IV[1] |
| Едуард I в Общомедия | |
Едуард I от Бар (на френски: Édouard I de Bar; на немски: Eduard I von Bar; * ок. 1295, † 1336, Кипър, Фамагуста) от Дом Скарпон, е граф на Бар и Мусон от 1302 до 1336 г.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на граф Хайнрих III († 1302) и Елеонора Английска († 1297), дъщеря на английския крал Едуард I и Елинора Кастилска.
При смъртта на баща му (1302) той е още малолетен и е под опекунството на чичо му Йохан от Бар. От 1311 г. той управлява сам.
На 11 февруари 1310 Едуард I се жени за Мария Бургундска (1298 – 1336), дъщеря на Роберт II (1248 – 1306), херцог на Бургундия (1272 – 1306) и Агнес Френска (1260 – 1327), дъщеря на френския крал Луи IX.
Едуард I отива с Филип III от Намюр и други благородници в Ориента. През 1336 г. той и придружителите му са убити от жителите на Фамагуста.
Потомство[редактиране | редактиране на кода]
- Беатрис дьо Бар (* ок. 1310, † ок. 1350, Мантуа), дъщеря на Едуард I дьо Бар, господар на Бар и на Мусон, и на Мария Бургундска, ∞ за Гуидо Гонзага (* 1290, Мантуа; † 22 септември 1369, пак там), подест на Мантуа 1328, 2-ри капитан на народа на Мантуа (1360 – 1369), господар на Реджо (1335 – 1369), кондотиер, от която има пет сина и една дъщеря
- Анри IV дьо Бар (* 1315, † 1344), граф на Бар и Мусон
- Елеонора дьо Бар († 1333), ∞ 1330 г. за херцог Рудолф Лотарингски († 1346), от когото няма деца
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- EDOUARD de Bar, fmg.ac
- Georges Poull: La Maison souveraine et ducale de Bar. Presses universitaires de Nancy, 1994, ISBN 2-86480-831-5.
- Eduard I. Graf von Bar (1302 – 1336), Genealogie-Mittelalter