Ейдриън Уейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Александър Александров
Псевдоним Ейдриън Уейн
Роден 22 август 1975 г. (43 г.)
Професия писател
Националност Флаг на България България

Александър Александров, известен като Ейдриън Уейн и Алекс Султанов е български писател на книги-игри, популярен най-вече с тандема си с Богдан Русев (известен с псевдонима си Робърт Блонд).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Александров е роден на 22 август 1975 г. във Велико Търново. В английската гимназия е съученик и добър приятел с Богдан Русев и още на 15-годишна възраст започват да пишат книги-игри в тандем (Робърт Блонд и Ейдриън Уейн), основно фентъзи. Първата им книга „Варварският Бог“ постига огромен успех. По онова време участват и в издаването на училищен вестник. От най-успешните им книги са още „Сонора“, „Олтарът на тъгата“ и хумористичните „Патрул за Ада“ и „Пурпурният змей“.

След гимназията пътищата им се разделят: Русев записва „Английска филология“ в Софийския университет, а Александров – същата специалност във Великотърновския университет[1][2]. Впоследствие Александров издава самостоятелно няколко книги-игри, като най-голяма популярност постига в „турнирния“ поджанр със серията „Майстори на меча“. По-късно се премества да живее в София, където се занимава с издаването и писането на някои от сюжетите на българските комикси Q-teh и Artline (Фентъзи Арт), които обаче не постигат достатъчен комерсиален успех и издаването им е прекратено[3].

През 2011 г. Александров става активен участник във възраждането на жанра (известен като „Новата вълна“), издава „Асасините на Персия: Спящият Убиец“ и „Патрул за Ада: 2в1“. Понастоящем работи по следващи проекти в интерактивния жанр[4].

Книги-игри[редактиране | редактиране на кода]

В съавторство с Робърт Блонд
  • Варварският бог“ (1993 г.)
  • Принцът на Алкирия“ (1993 г.)
  • Последният убиец на дракони“ (1994 г.)
  • Сонора“ (1994 г.)
  • Олтарът на тъгата“ (1995 г.)
  • Пурпурният змей“ (1995 г.)
  • Патрул за ада“ (1997 г.)
  • Призрачният вятър“ (1997 г., цикъл „Призрачният вятър“)
  • Вълшебният капан“ (1998 г., цикъл „Призрачният вятър“)
  • Езерният град“ (1998 г., цикъл „Призрачният вятър“)
  • Древният враг“ (1998 г., цикъл „Призрачният вятър“)
  • Коприна в нощта“ (2004 г.)
  • Асасините на Персия: Спящият убиец“ (2011 г.)
  • Патрул за Ада: 2в1“ (2012 г.)
Самостоятелни книги-игри
  • Майстори на меча“ (1997 г.)
  • Годзила“ (1998 г.)
  • Майстори на меча-2. Предизвикателството“ (1998 г.)
  • Маймуни срещу динозаври“ (2001 г.)[5][6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. За Ейдриън Уейн – в knigi-igri.net
  2. Интервю с Уейн – в онлайн фентъзи списанието „Цитаделата“
  3. „Q-teh“, бр. 1 (комикс)
  4. "Книгите-игри" (TV+, интервю с Уейн и Ал Торо, 14.04.2011), Youtube, качен на 15.04.2011 г.
  5. Александър Султанов – в БГ-Фантастика
  6. Библиография в knigi-igri.com