Ейдриън Уейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Александров
Псевдоним Ейдриън Уейн
Роден 22 август 1975 г. (42 г.)
Професия писател
Националност Флаг на България България

Александър Александров, известен като Ейдриън Уейн и Алекс Султанов е български писател на книги-игри, популярен най-вече с тандема си с Богдан Русев (известен с псевдонима си Робърт Блонд).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Александров е роден на 22 август 1975 г. във Велико Търново. В английската гимназия е съученик и добър приятел с Богдан Русев и още на 15-годишна възраст започват да пишат книги-игри в тандем (Робърт Блонд и Ейдриън Уейн), основно фентъзи. Първата им книга „Варварският Бог“ постига огромен успех. По онова време участват и в издаването на училищен вестник. От най-успешните им книги са още „Сонора“, „Олтарът на тъгата“ и хумористичните „Патрул за Ада“ и „Пурпурният змей“.

След гимназията пътищата им се разделят: Русев записва „Английска филология“ в Софийския университет, а Александров – същата специалност във Великотърновския университет[1][2]. Впоследствие Александров издава самостоятелно няколко книги-игри, като най-голяма популярност постига в „турнирния“ поджанр със серията „Майстори на меча“. По-късно се премества да живее в София, където се занимава с издаването и писането на някои от сюжетите на българските комикси Q-teh и Artline (Фентъзи Арт), които обаче не постигат достатъчен комерсиален успех и издаването им е прекратено[3].

През 2011 г. Александров става активен участник във възраждането на жанра (известен като „Новата вълна“), издава „Асасините на Персия: Спящият Убиец“ и „Патрул за Ада: 2в1“. Понастоящем работи по следващи проекти в интерактивния жанр[4].

Книги-игри[редактиране | редактиране на кода]

В съавторство с Робърт Блонд
  • Варварският бог“ (1993 г.)
  • Принцът на Алкирия“ (1993 г.)
  • Последният убиец на дракони“ (1994 г.)
  • Сонора“ (1994 г.)
  • Олтарът на тъгата“ (1995 г.)
  • Пурпурният змей“ (1995 г.)
  • Патрул за ада“ (1997 г.)
  • Призрачният вятър“ (1997 г., цикъл „Призрачният вятър“)
  • Вълшебният капан“ (1998 г., цикъл „Призрачният вятър“)
  • Езерният град“ (1998 г., цикъл „Призрачният вятър“)
  • Древният враг“ (1998 г., цикъл „Призрачният вятър“)
  • Коприна в нощта“ (2004 г.)
  • Асасините на Персия: Спящият убиец“ (2011 г.)
  • Патрул за Ада: 2в1“ (2012 г.)
Самостоятелни книги-игри
  • Майстори на меча“ (1997 г.)
  • Годзила“ (1998 г.)
  • Майстори на меча-2. Предизвикателството“ (1998 г.)
  • Маймуни срещу динозаври“ (2001 г.)[5][6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. За Ейдриън Уейн – в knigi-igri.net
  2. Интервю с Уейн – в онлайн фентъзи списанието „Цитаделата“
  3. „Q-teh“, бр. 1 (комикс)
  4. "Книгите-игри" (TV+, интервю с Уейн и Ал Торо, 14.04.2011), Youtube, качен на 15.04.2011 г.
  5. Александър Султанов – в БГ-Фантастика
  6. Библиография в knigi-igri.com