Книга-игра

Книга-игра
Gamebook
Библиотека с книги-игри от поредицата „Самотния вълк“ на италиански
Създаден	1970-те, САЩ, Великобритания
Вид	интерактивна литература

Книгата‑игра, наричана още книга игра, книжка игра и др., е вид интерактивно литературно произведение, чиято структура позволява на читателя да взема решения, влияещи върху развитието на сюжета. Поради това повествованието не е линейно, а се разклонява според избора на читателя.

Игралният елемент може да варира от прости препратки между отделни епизоди (параграфи) до сложни системи, включващи битки, избор на умения, управление на екипировка и други механики. В много произведения се използва „дневник на приключението“ за водене на записки, както и зарове, чрез които се добавя елемент на случайност.

Същност

Примерна страница от книга-игра, разделена на епизоди с препратки в края им.

Книгите‑игри обхващат широк спектър от сюжети, като най‑често са във фентъзи, фантастична, приключенска или спортна тематика, нерядко съдържат хумористични или исторически елементи. Те се различават от ролевите игри основно по това, че са предназначени предимно за самостоятелна игра от читателя.

Съществуват и междинни форми, като например стратегическата книга‑игра, която комбинира елементи от ролевите и настолните игри. Книгите‑игри често се определят като подходяща литературна форма за деца и млади читатели, тъй като интерактивността им задържа вниманието, развива логическото мислене и подпомага по‑плавния преход от детската към художествената литература.

Произходът на съвременните книги‑игри се проследява до 70‑те години на XX век във Великобритания и Съединените щати. Оттам жанрът постепенно се разпространява в Западна Европа, а след 1989 г. – и в Източна Европа. Книгите‑игри достигат своя апогей през 80‑те години, след което популярността им намалява през 90‑те, макар издаването им да продължава и през XXI век.

Сред най‑популярните международни поредици са „Пътят на тигъра“, „Кървав меч“, „Битки безброй“, „Легендарни земи“, „Избери своето приключение“, „Самотния вълк“, „Безброй приключения“ и други. Техни автори са писатели като Марк Смит, Джейми Томсън, Иън Ливингстън, Стив Джаксън, Дейв Морис, Оливър Джонсън, Джо Дивър, Ричард Брайтфийлд, Р. А. Монтгомъри, Роуз Естес и други.

Поява в България

В България жанрът се появява в края на 1991 г. – началото на 1992 г., когато излиза първата българска книга‑игра – „Огнена пустиня“ от Любомир Николов – Нарви, издадена от „Еквус Арт“. През средата на 90‑те години жанрът достига своя апогей: в рамките на десетилетието на пазара се появяват близо 300 заглавия от български и чужди автори, издадени от около 20 издателства и няколко самиздат проекта.

Кориците и илюстрациите играят съществена роля за развитието на българските книги‑игри. Значителна част от визуалното оформление е дело на художници, свързани с комиксови списания като „Дъга“ и други. Сред най‑разпознаваемите имена са Димитър Стоянов - Димо, Петър Станимиров, Ивайло Иванчев, Евгени Йорданов и други.

Популярността на книгите‑игри в България рязко намалява към края на 90‑те години, като жанрът практически изчезва от пазара през 2001 г. През следващите години се появяват само отделни, спорадични издания, докато през 2011 г. не е публикувана книгата‑игра „Котаракът и Черният Нарцис“ от Ал Торо. Това издание се възприема от феновете като начало на нов етап в развитието на жанра и стимулира появата на ново поколение автори, които започват да създават и издават собствени произведения.

Условно развитието на българските книги‑игри се разделя на два периода: „Стара вълна“ (1992 - 2006) и „Нова вълна“ (2011 - до днес).

Стара вълна (1992 - 2008)

Книги от поредицата „Пътят на тигъра“ на български

След излизането на „Огнена пустиня“ Любомир Николов – Нарви започва да публикува книги‑игри под псевдонима Колин Уолъмбъри в издателство „Плеяда“. В кратък период се появяват заглавия като „Замъкът на таласъмите“ (по която Българската национална телевизия създава детско предаване) и „Лабиринтът на времето“, последвани от шест преводни книги от поредицата „Избери своето приключение“, които обаче не получават широк положителен прием сред читателите.

Следващото оригинално заглавие на Николов е „Тайната на светещия мъх“, а впоследствие в издателството започват да публикуват и други български автори, използващи псевдоними като Сим Николов, Джордж М. Джордж, Робърт Блонд и Ейдриън Уейн, Майкъл Майндкрайм и други. Тяхната активност оформя ядрото на българската сцена на книги‑игри през първата половина на 90‑те години

Издателства като „Еквус Арт“ пренасочват вниманието си основно към преводна литература, публикувайки поредици като изключително успешните „Кървав меч“ и „Пътят на тигъра“, както и други по-малко познати заглавия. Издателство „Селекта“ започва издаването на поредицата „Битки безброй“ (преводи на „Fighting Fantasy“), а „Хермес“ публикува „Магьосничества!“ от същите автори, преди временно да се насочи към български автори и впоследствие да се върне към преводни поредици като „Самотния вълк“.

ИК „Сова“ стартира поредицата „Ново поколение книги-игри“, докато „Аполо Прес“ издава заглавия от поредицата„Безброй приключения“. Така през 90‑те години на българския пазар се оформя широка и разнообразна издателска среда, която комбинира както преводни, така и оригинални произведения.

Междувременно Петър Станимиров се отделя от издателство „Плеяда“ на Димитър Стоянов - Димо и създава собствено издателство, ориентирано предимно към книги-игри – „МЕГА“. Тенденцията на разрастване на издателствата, броя заглавия и тиражите се запазва до около 1996 г., когато икономическата криза в България и последвалата хиперинфлация през 1997 г. почти парализират книгопечатането, а тиражите рязко падат. Въпреки неблагоприятната среда през този период се появяват нови и значими български автори, сред които Върджил Дриймънд, Тед Грей и други.

През 1994 г. издателство „Плеяда“ публикува пет броя от периодичното списание „Мегаигри“, а през 1995 г. започва издаването на списание „Мегаигра“ от издателство „МЕГА“, чийто последен, 14-и брой, излиза през 1998 г. В тези издания издателите се стремят да комбинират разкази‑игри със статии, конкурси и други материали, целящи да консолидират общността на читателите и играещите книги‑игри.

Успоредно с това се появяват и т.нар. стратегически книги‑игри – опит за доближаване до настолните игри чрез използване на карти, движение по игрово поле и по‑сложни изчислителни механики. В този поджанр излизат 25 заглавия, предимно от авторите Джордж М. Джордж и Върджил Дриймънд, както и „Подземен бяг“ на Любомир Николов – Нарви.

Залезът на книгите‑игри в България се обуславя от редица фактори, сред които нарастващата популярност на видео‑ и компютърните игри, понижаването на качеството на част от издаваните заглавия и пренасищането на пазара с подобни произведения. След 1998 г. броят на новите издания намалява значително и се публикуват едва по няколко заглавия годишно, докато през 2001 г. жанрът практически изчезва от книжния пазар.

В следващите години се появяват отделни заглавия, които могат да бъдат определени като междинни между т.нар. „Стара“ и „Нова“ вълна, но те не успяват да постигнат значим успех или да възстановят популярността на жанра.

Нова вълна (2011 - насетне)

През март 2011 г. излиза дебютната книга-игра на Ал Торо – „Котаракът и Черният Нарцис“, която поставя началото на възраждането на жанра в България. В следващите години се появяват и нови издания от утвърдени автори, сред които Ейдриън Уейн с книгите-игри „Асасините на Персия 1 - Спящият убиец“ и „Патрул за Ада: 2 в 1“ – преработено и допълнено издание на по‑ранно произведение от тандема Робърт Блонд & Ейдриън Уейн.

Периодът се характеризира със значителен подем и засилен интерес към интерактивната литература. Важна роля играе общността от фенове и бивши читатели от 90‑те години, много от които правят своите дебюти като автори. В кратък срок се формира активна общност, обединена около специализиран форум за книги‑игри, която подпомага развитието на жанра.

През декември 2012 г. излиза и първият по рода си сборник с книги‑игри – „Призвание герой!“, който поставя началото на ежегодна антология и утвърждава новата фаза в развитието на жанра. Той продължава да излиза ежегодно и през следващите години, достигайки до десет броя, както и един юбилеен том – „Неразказани легенди“.

Паралелно с това се появяват и други значими произведения, сред които „Калоян и златният печат“, която поставя началото на поредица от книги‑игри на средновековна българска тематика, включваща заглавия като „Асверг. Из хрониките за кан Крум“ „Тервел. Роденият да побеждава“ и други.

През този период се появяват и нови поджанрови форми, включително приказката‑игра „Голямото приключение на Малкото таласъмче“, отличена с награда на „Булгакон 2013“ както и редица други заглавия, насочени към различни възрастови групи.

В подкрепа на възраждащата се сцена е създадено специализираното издателство Сдружение „КНИГИ‑ИГРИ“, което започва да връчва годишната награда „Златна никса“ за най‑добра книга‑игра, определяна чрез широко обществено гласуване. По‑късно е учредена и наградата „Пъстра никса“, присъждана за постижения в областта на коричните и вътрешните илюстрации.

В средата на десетилетието на българския пазар се появяват и нови преводни издания на западни и руски книги‑игри. Сред тях са поредицата „Хиперкосмос“ на Рей Гард, „Парадокси“ на Анаел Кей, „Нощна смяна“ и „Сенки във Фечис пойнт“ на Виктория Хенкокс, „Тайната на алрисите“ от Емануел Керо, поредицата „SLANG“ на Хосе Л. Л. Моралес, „Пътят на Пъдпъдъка“ на Зимон Вийзе и други заглавия от английски, испански, френски, германски и руски автори.

Кратки разкази‑игри продължават да се публикуват и в „Списание за книги‑игри“, което се превръща в една от основните платформи за нови автори и произведения през този период.

Паралелно с развитието на нови български заглавия се появяват и други инициативи, сред които ежегодното „Списание за книги‑игри“, по‑късно преименувано на „Агамор“. През този период по‑големи издателства като „Гея‑Либрис“, „Сиела“, „Българска история“, „Асеневци“ и други започват периодично да публикуват книги‑игри, докато множество по‑малки издателства и самиздат проекти поддържат собствени поредици.

Издателства като „Гени-Джи“ възобновява издаването на книги от поредицата „Битки безброй“, сред които се откроява „Кристал от бури“ на Риана Пратчет (дъщеря на Тери Пратчет). Постепенно някои от авторите от „Старата вълна“ се завръщат с нови произведения, а други биват преиздавани със старите си творби (например в проектите „Задругата на Нарви“ и „Мелонският завет“).

Развитието на дигиталните технологии позволява част от книгите‑игри да бъдат адаптирани за електронни четци, мобилни телефони, таблети и други устройства, както и да бъдат преработвани в компютърни игри, което разширява аудиторията и формите на интерактивно преживяване.

През 2024 г. излиза рекорден брой книги‑игри за периода на „Новата вълна“ – 19 нови заглавия и девет преиздания. Сред тях се открояват стратегическата книга‑игра „Драконовият път: Долината на орките“ на Ваян Дечков с участието на Джордж М. Джордж, както и „Вечният воин“ на Робърт Блонд. Публикувани са и няколко нови преводни книги‑игри, както и други оригинални произведения, което затвърждава устойчивия подем на жанра през последните години.

Вижте също

• Списък на автори на книги-игри
• Списък на илюстратори на книги-игри
• Списък с книгите-игри от „Старата вълна“ (1992 - 2008)
• Списък с книгите-игри от „Новата вълна“ (2011 - насетне)

Външни препратки

• Пълна интерактивна библиография и хронология на книгите-игри в България (1991 – до днес) – статистика, автори и колекционерски архив.
• Сайт за книги-игри на български
• Още един сайт за книги-игри на български
• Ранната история на книгите-игри: няколко нови открития
• ((en)) Визуален анализ на пътя в десет книги-игри