Богдан Русев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Богдан Русев
Bogdan-Rusev pic.jpg
Псевдоним Робърт Блонд
Роден 11 ноември 1975 г. (42 г.)
Професия писател, преводач
Националност Флаг на България България
Активен период 1993-
Жанр разказ, роман
Известни творби „Електрочакра“ (2001)," Варварският Бог "(1993) "Принцът на Алкирия" (1994)

Богдан Бориславов Русев е съвременен български писател. Автор е на романи, разкази и детски приказки. Известен е и като преводач от английски език на автори от световната литература. Известен е още като писател на книги-игри под псевдонима Робърт Блонд. Той е едната половина от тандема "Робърт Блонд и Ейдриън Уейн".

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Богдан Русев е възпитаник на Английската езикова гимназия в град Велико Търново, випуск 1994 г. Той пробива в жанра книги-игри [1] заедно със съавтора си Ейдриън Уейн (псевдоним на Александър Султанов). Първата им книга „Варварският Бог“, която двамата написват още като ученици в 11 клас на езиковата гимназия във Велико Търново през 1993 г. – цели 777 епизода, побрани на няколкостотин страници. Веднага следва продължение- "Принцът на АЛкирия", а след години и поредицата "Магията на мрака" разделена в четири книги - "ПРизрачният вятър", "Вълшеният капан", Езерният град" и "Древният враг".

Солово Богдан Русев издава някои от най-големите си книги-игри като поредицата „Хрониките на отец Валенс“ (първо започната от Уейн и Блонд, после довършена от Блонд) „Синът на пустинята“, „Пустинен огън“, поредицата „Приказки от 1001 кули” и други книги-игри с предимно фентъзи тематика . Следват забавната и познавателна „Херкулес“, съавторската му фантастика „Сонора“ и други.Обича да пиша книги-игри с подчертано арабски сюжети ("Синът на пустинята", "Асасините на Персия" , "Новите приказки от 1001 нощ") Когато завършва гимназия, Блонд напуска Велико Търново и идва в София, където през 1999 г. завършва висшето си образование в СУ„Климент Охридски“, специалност английска филология. След магистърска степен Research programme през 2000 г. в King’s Colege в Лондон, той започва кариера в областта на журналистиката и белетристиката.

Освен всичко друго Русев е автор на повестта „Съдбовно равноденствие“ (под псевдонима Деймън Райт), сборниците разкази „Електрочакра“ и „12 приказки от Белегаст“, преводач от английски (негова е българската версия на филмовата трилогия за пръстена) и създател на реклами в PR агенция. Бил е редактор в сп. „Егоист“ и в приложението на вестник „Капитал“ – „Капитал Light“.

Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

  • 1993 – 1999 г. Писател на книги-игри под псевдонима Робърт Блонд[2].
  • 2001 – 2003 г. главен редактор в сп. „Егоист“[3]
  • 2004 – 2005 г. главен редактор в сп. „Една седмица в София“
  • 2005 – 2006 г. творчески директор, „Ogilvy & Mather Sofia“[4]
  • 2006 – 2009 г. творчески директор в „Demner, Merlicek & Bergmann София“
  • 2009 – 2010 г. главен редактор в приложението на в „Капитал“ сп. „Light“[5][6]
  • 2010 – 2011 г. сценарист в „Малкото голямо четене“ по БНТ[7][8]
  • 2011 г. старши копирайтър, „Demner, Merlicek & Bergmann София“
  • 2015 – 2016 г. творчески директор в The Smarts

Библиография книги, романи и книги-игри[9][редактиране | редактиране на кода]

  • В екип с други автори (Ейдриън Уейн, Тед Грей, Неделчо Богданов)
  • 1993 – „Варварския Бог“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1994 - "Принцът на АЛкирия"(с Ейдриън Уейн/ изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1993 – „Шоу на Смъртта“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1994 – „Сонора“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1994 – „Последният убиец на дракони“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1995 – „Синът на пустинята“ (с Ейдриън Уейн /изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1995 – „Пурпурният змей“ (с Ейдриън Уейн /изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1997 – „Патрул за ада“ (с Ейдриън Уейн/изд. „Мега“) – книга-игра
  • 1997 – „Магията на мрака 1: Призрачният вятър“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „Хермес“) – книга-игра
  • 1997 – „Магията на мрака 2: Вълшебният капан“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „Хермес“) – книга-игра
  • 1998 – „Съдбовно равноденствие“ (изд. „Жар“) – Повест /Б.А. Издадено под псевдонима Деймън Райт/
  • 1998 – „Магията на мрака 3: Езерният град“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „Хермес“) – книга-игра
  • 1998 – „Магията на мрака 4: Древният враг“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „Хермес“) – книга-игра
  • 1998 – „Бойците на Европа“ (автор Тед Грей, Блонд съавтор/изд. „Хермес“) – книга-игра
  • 2001 – „Електрочакра“ – къси разкази
  • 2004 – „Коприна в нощта“ (с Ейдриън Уейн) – книга-игра (Б.А. Преиздадена под заглавието „Новите приказки от 1001 нощ“)
  • 2006 – „Вълшебна нощ“ (изд. „Симолини“) – къси разкази[10]
  • 2007 – „Ела при мен“ (изд. „Обсидиан“) – роман
  • 2008 – „Къщата“ (изд. „Обсидиан“) – къси разкази[11]
  • 2009 – „Singles Collection: 1999 – 2009“ (изд. „Сиела“) – къси разкази[12]
  • 2010 – „Безкрайният път“ (изд. „Сиела“) – детска книга
  • 2010 – „Туристът“ (изд. „Обсидиан“) – роман
  • 2011 – „Разкази Light“ (изд. „Сиела“) – къси разкази
  • 2011 – „Три новели“[13] (изд. „Ентусиаст“)
  • 2011 – „Асасините на Персия – Книга 1: Спящият Убиец“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „ИККИ“) – книга-игра
  • 2015 Българ (изд.Сиела)- съавтор на Неделчо Богданов
  • 2016 - Българ 2 (изд. Сиела) - съавтор на Неделчо Богданов
  • 2016 – A Tourist, He Thought  (Austin Macauley Publishers)

солово

поредицата за Валенс (само първата книга е в съавторство с Ейдриън Уейн)

  • 1995 – „Хрониките на Отец Валенс 1: Олтарът на Тъгата“ (само първата книга е с Ейдриън Уейн/ изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1995 – „Хрониките на Отец Валенс 2: Небето ви чака“ (изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1997 – „Валенсиански Хроники 3: Вампирите на Флавия – Ловците“ (изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1997 – „Валенсиански Хроники 4: Вампирите на Флавия – вкусът на кръвта“ (изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1999 – „Валенсиански Хроники 5: Убийство в Блексейд“ (изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • поредица - сенките на орм
  • 1997 – „Бойците на Орм“ (изд. „Мега“) – книга-игра
  • 1997 – „Роди се сянка“ (изд. „Мега“) – книга-игр

Поредица за Белегаст

  • 1996 Приказки от 1001 кули (изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1998 – „Приказки от храма на чудесата“ (изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 2004 – „12 приказки от Белегаст“ (изд. „Сиела“) - сборник с разкази от света на Белегаст

други солови книги-игри

  • 1996 – „Пустинен огън“ (изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1996 – „Приказки от 1001 кули“ (изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1997 – „Дракон в мазето“ (изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1997 – „Херкулес“ (изд. „Хермес“) – книга-игра
  • 1997 – „Вълшебната арфа“ (изд. „Хермес“) – книга-игра
  • 1998 – „Тайната на Зоро“ (изд. „Хермес“) – книга-игра
  • 1998 - "Джонатан Харпър и четиримата конника на Апокалипсиса (изд. „Хермес“) – книга-игра

разкази-игри за списание "Мега" свързани с поредицата "Сенките" на Орм

-Онирогаф

-Опасен товар - брой 8, 1997 г.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Книги-игри (История и бъдеще на жанра)
  2. Биография и творчество на Богдан Русев – www.knigi-igri.net
  3. „Нова година - нови главни редактори“, в. „Капитал“, 20 декември 2003 г.
  4. „Писателят Богдан Русев вече е копирайтър в рекламната агенция Ogilvy&Mather“, karieri.bg, 21 януари 2005 г.
  5. Борислав Кандов, „Промени в изданията на „Икономедиа“, в. „Капитал“, 22 октомври 2008 г.
  6. „Богдан Русев е новият главен редактор на „Капитал LIGHT“, economedia.bg, 23 октомври 2008 г.
  7. Теодора Каролеева, Драгомир Симеонов, „Малкото голямо четене“, dariknews.bg, 24 декември 2010 г.
  8. „Малкото голямо четене“ - един амбициозен проект на БНТ“, vesti.bg, 1 март 2011 г.
  9. Списък на всички издадени книги-игри - www.knigi-igri.net
  10. Амелия Личева, „Бързо и романтично“, рец. във в. „Култура“, бр. 2 (2397), 20 януари 2006 г.
  11. Милена Кирова, „Два и половина“, рец. във в. „Култура“, бр. 29 (2556), 31 юли 2009 г.
  12. Борислав Гърдев, „Синглите на Богдан Русев“, рец. в „Литературен клуб“, 13 февруари 2010 г.
  13. „Три новели“ на сайта на издателство „Ентусиаст“
  14. Ангел Игов, „Питай автора“, рец. във в. „Култура“, бр. 17 (2456), 4 май 2007 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]