Книга-игра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Книга-игра е книга, която е структурирана така, че читателят да може да взима решения относно развитието на историята в играта, които в последствие повлияват на нейното развитие. Игралният елемент може да варира от най-семпло избиране и следване на препратките до сложни системи за игра, битки, избор на умения, екипировка и т.н. като често срещана е нуждата от „дневник на приключението“, в която читателят да води записки и зарове за допълнителен елемент на игра и произвол.

Книги-игри се издават във всички възможни жанрове и литературни стилове (от фантастика и фентъзи до уестърн и спортни), но най-често срещаният жанр у нас е фентъзи жанра. Изживяват своя бум в България в средата на 90-те години, като през това десетилетие излизат над 200 заглавия, от наши автори и преводни[1]. Популярността им рязко спада до окончателното им изчезване през 1999 г. През 2011 г. бе поставено ново начало на жанра и от тогава насам са издадени у нас няколко книги-игри.[2]

Книгите-игри се определят като литературна форма, изключително подходяща за деца, тъй като успяват да спечелят вниманието им със своята интерактивност, като същевремнно развиват логическото им мислене и отварят очите им към художествената литература.

Книгите-игри в България през 90-те[редактиране | edit source]

Първата книга-игра на български език е на Любомир Николов - „Огнена пустиня“ на издателство „Еквус Арт“. След това Николов започва да пише под псевдонима Колин Уолъмбъри за издателство „Плеяда“. Първата му книга, издадена от „Плеяда“ - „Замъкът на таласъмите“, остава емблематична и дори в последствие по БНТ излиза предаване по нея.

Издават се и преводни книги-игри, едни от най-известните поредици от които са „Кървав меч“ и „Пътят на тигъра“. Превеждат се също и голям брой от популярните западни серии „Choose your own adventure“ („Избери своето приключение“) и „Fighting Fantasy“ („Битки безброй“)[3].

В последствие се появат и други български автори - Майкъл Майндкрайм, Богдан Русев (Робърт Блонд), Ейдриън Уейн, Джордж М. Джордж, Върджил Дриймънд и др. Псевдонимите нарочно са английски, заради убеждението, че в онези ранни години англоезичните автори се продават по-добре от българите.

Постепенно се обособяват собствени стилове на писане и системи за игра — Колин Уолъмбъри, например се запомня с желанието си да даде максимално много информация на читателя в търсене на образователен ефект и залага предимно на литературата. Може би най-запомнящото се от него са фентъзи-трилогията „Реката от която никой не се завръща“ и двете части за периода на Реконкиста в Испания. Майкъл Майндкрайм превръща в свой почерк изчерпателния и детайлен дневник и схемите за игра, съчетани с разнообразни теми. Съответно от него си струва да се отбележи тетралогията за Хлапето (под още един псевдоним — Стюърт Дарк), поредицата за Суперагента, трилогията „Шангри“ и др. Той издава и първите „спортни книги-игри“. Друг популярен автор е Робърт Блонд (Богдан Русев), който откровено залага на литературното писане за сметка на дневниците — задължителна за четене е поредицата за монаха Валенс, тази за Белегаст. В тандем с Ейдриън Уейн издават десетина книги-игри, които пък се характеризират с лекия си и на места хумористичен стил.

Покрай книгите-игри се появява и периодичното списание: „Мегаигри“/„Мегаигра“, което комбинира в себе си разкази-игри, статии и конкурси[4].

Във втората половина на 90-те някои от авторите на книги-игри създават стратовете - един вид нискобюджетни настолни игри, често примесени с литературна част, характерна за книгите-игри. Най-успешни и продуктивни в тази посока са Джордж М. Джордж и Върджил Дриймънд[5].

Възраждането на книгите-игри в България[редактиране | edit source]

След повече от десет години от първоначалното изчезване на книгите-игри у нас, през март 2011 година излиза дебютната книга-игра на Ал ТороКотаракът и Черният Нарцис[6][7]. След това излизат две книги-игри на автора от 90-те Ейдриън Уейн. Първата от тях се казва "Асасините на Персия 1 - Спящият убиец", а втората "Патрул за Ада: 2 в 1". Забелязва се значителен подем и интерес към жанра и сериозна активност за възраждането му, най-вече от негови фенове от 90-те — участие във всевъзможни литературни фестивали, онлайн списание за интерактивни форми[8], множество конкурси и фенски разкази-игри и др. Всичко това довежда до създаването на т.н. "Нова вълна" на книгите-игри. Централно място в нея заема форума за книги-игри, който бързо обединява всички, които харесват жанра.

През декември 2012 г. излиза първия по рода си сборник с книги-игри "Призвание герой 1". В него намират място три книги-игри и интервю с Майкъл Майндкрайм.

През 2013 година излизат от печат следните книги-игри: сборника "Призвание герой 2", "Калоян и златният печат", "Пътят на тигъра - Отмъстител" както и приказката-игра "Голямото приключение на Малкото таласъмче".

Източници[редактиране | edit source]

  1. Каталог на издадените в България книги-игри // knigi-igri.com
  2. Книгите-игри и приливът на новата вълна // 7heplace.com.
  3. Преводни книги-игри от серията „Битки Безброй“ // knigi-igri.net.
  4. Каталог с броевете на списание „Мегаигри“ // knigi-igri.net
  5. Каталог на издадените в България стратове // knigi-igri.net.
  6. Завръщането на книгите-игри в Програмата // programata.bg.
  7. „Завета на Крея“ - безплатни и демо версий на книгите-игри от поредицата за Котарака
  8. Списание „Нова вълна“ (magazine.knigi-igri.net) - онлайн списание за интерактивни форми

Външни препратки[редактиране | edit source]