Електромагнитно оръдие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иллюстрация на принципа на стрелба

Електромагнитно оръдие (на английски: Gauss gun, Coil gun, Gauss cannon) – е разновидност на електромагнитен ускорител на феритен снаряд. Нарича се още гаусово оръдие на името на Карл Фридрих Гаус, който е поставил основите на математическата теория на електромагнетизма. Трябва да се има предвид, че този метод за ускорение може да се използва основно при любителски установки. По своя принцип на работа е подобен на линейните двигатели.

Принцип на действия[редактиране | редактиране на кода]

Електромагнитното оръдие се състои от соленоид, вътре в който се намира дулото (по принцип изработен от диелектрик). В единия край на дулото се поставя снаряд изработен от феромагнетик. При протичане на електрически ток в соленоида възниква магнитно поле, което ускорява снаряда, като го привлича във вътрешността на соленоида.

За най-голям ефект импулсът на тока в соленоида трябва да бъде кратък и мощен. За получаването на такъв импулс се използва електролитен кондензатор с високо работно напрежение. Параметрите на ускорителните бобини, снаряда и кондензаторите трябва да са съгласувани по такъв начин, че при изстрела в момента на доближаване на снаряда до соленоида индукцията на магнитното поле е максимална, но при по-нататъшно приближаване на снаряда рязко намалява.

Кинетична енергия на снаряда


 — маса на снаряда
 — неговата скорост

Енергия, съхранена в кондензатора


 — напряжение на кондензатора

 — капацитет на кондензатора

Време за разреждането на кондензаторите

Това е времето, за което кондензатора напълно се разрежда:

 — индуктивност
 — капацитет

Време за работа на соленоида


 — индуктивност
 — капацитет

Трябва да се има предвид, че двете последни формули не могат да се използват за пресмятане, защото при движението на снаряда в бобината, нейната индуктивност се променя.