Направо към съдържанието

Елена Киркова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елена Киркова
българска химичка
Родена
Елена Костадинова Киркова
Починала
27 април 2020 г. (96 г.)

Учила вСофийски университет
НаградиСв. св. равноапостоли Кирил и Методий (1981)
Научна дейност
Работила вСофийски университет
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“

Елена Костадинова Киркова е българска химичка и университетска преподавателка, професор, доктор на химическите науки в Софийския университет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 24 юли 1923 г. в Свиленград. През 1948 г. завършва с отличие химия в Софийския университет. Работи като учител в родния си град. В периода 1951 – 1989 г. работи в Софийския университет. През 1971 г. е избрана за доцент, а от 1984 г. е професор в Катедра „Неорганична химия“ на Физико-математическия факултет. От 1968 г. е кандидат, а от 1983 г. – доктор на химическите науки. Специализира в Московския държавен университет за използване на радиоактивни индикатори при изследване на процесите на съкристализация и в Лабораторията по кристален растеж на Университета в Марсилия, Франция.[1]

Чете лекции и в Шуменския университет. От 1979 г. продължава и доразвива въведените от акад. проф. Георги Близнаков нови подходи в университетското образование по обща и неорганична химия за студенти-химици, заедно с проф. дхн Добри Лазаров. През 1980 г. основава, по инициатива на акад. Близнаков, и ръководи до пенсионирането си Проблемна научноизследователска лаборатория по особено чисти вещества към Химическия факултет на Софийския университет със задача да развива учебна дейност, фундаментални, научно-приложни и технологични изследвания в областта на веществата с висока чистота и да осъществява пилотното им производство. През 1982 г. за първи път в България поставя и чете до 1990 г. курс по химия на веществата с висока чистота. В периода 1995 – 2003 г. чете курс „Съвременно състояние и перспективи за развитие на неорганичната химия“ в Департамента за информация и усъвършенстване на учители на Софийския университет.[1]

Авторка е на повече от 100 научни и научно-методични публикации, сред тях са учебниците „Обща химия“ и „Химия на елементите и техните съединения“. Съавтор е на няколко учебни пособия по техника на химичните демонстрации.[1]

През 1981 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий“. Носителка е на значката „Отличник на БАН“ (1982) и на редица Университетски отличия, включително Почетен знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента (2003). През 2013 г. Община Свиленград я удостоява с „Почетен гражданин на Свиленград“.[1]

Умира на 27 април 2020 г. в София.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е In memoriam // Софийски университет, 28 април 2020 г. Посетен на 3 май 2020 г.