Елеонора фон Лобковиц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елеонора фон Лобковиц
бохемска принцеса от Лобковиц
Maximilian Hannel – Eleonore von Schwarzenburg.jpg
Княгиня Елеонора фон Лобковиц с нейния син Йозеф Адам, ок. 1727
Лични данни
Други титли княгиня на Шварценберг и херцогиня на Крумау и графиня фо Зулц
Родена
дворец Мелник
Починала
5 май 1741 г. (58 г.)
дворец Шварценберг, Виена
Семейство
Баща Фердинанд Август фон Лобковиц
Майка Мария Анна Вилхелмина фон Баден-Баден
Брак Адам Франц фон Шварценберг
Потомци Мария Анна, Йозеф I Адам
Елеонора фон Лобковиц в Общомедия
Княгиня Елеонора фон Лобковиц
Дворец Шварценберг, Виена

Елеонора Елизабет Амалия Магдалена фон Лобковиц (на немски: Eleonora Elisabeth Amalia Magdalena von Lobkowicz; * 20 юни 1682 в дворец Мелник, или във Виена; † 5 май 1741 в дворец Шварценберг, Виена) е бохемска принцеса от Лобковиц (1682 – 1701) и чрез женитба наследствена принцеса (1701 – 1703), княгиня на Шварценберг и херцогиня на Крумау и графиня фо Зулц (1703 – 1732), и княжеска вдовица на Шварценберг (1732 – 1741).

Тя е най-възрастната дъщеря на бохемския княз Фердинанд Август фон Лобковиц (1655 – 1715) и втората му съпруга маркграфиня Мария Анна Вилхелмина фон Баден-Баден (1655 – 1701), дъщеря на маркграф Вилхелм фон Баден-Баден (1593 – 1677) и втората му съпруга графиня Мария Магдалена фон Йотинген (1619 – 1688).[1]

Есе омъжва на 6 декември 1701 г. във Виена за наследствения принц Адам Франц фон Шварценберг (1680 – 1732). Той е улучен при лов на елени от куршум на император Карл VI и умира на следващия ден от тежките си рани на 11 юни 1732 г. след 31 години брак.[2] След смъртта на нейния съпруг императорът взема нейния син при себе си във Виена и плаща на вдовицата Елеонора княжеска издръжка от 5000 гулдена годишно.[3]

Тя е смятана за вампир.[4]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Елеонора и княз Адам Франц фон Шварценберг имат две деца:[5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Lobkowitz, das Fürstenhaus, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 15. Theil. Kaiserlich-königliche Hof – und Staatsdruckerei, Wien 1866, S. 310 – 314.
  • Karl Fürst Schwarzenberg: Geschichte des reichsständischen Hauses Schwarzenberg. Degener, Neustadt an der Aisch 1963
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band VII, Band 97 der Gesamtreihe, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 1989.
  • Europäische Stammtafeln, Band III, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1976, Isenburg, W. K. Prinz von. page 26
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). vol V page 106.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]