Беломорски проход
| Беломорски проход | |
|---|---|
| Информация | |
| Държава |
 България Гърция |
| Път | път II-86 |
| Преминава през | Западни и Източни Родопи |
| Височина | 1010 |
  Местоположение в България |
|
Беломорски проход (остаряло, от турски Елидже) е планински проход (седловина) в Южна България и Северна Гърция, между Ардински дял на Западни Родопи на запад и планинския рид Жълти дял на Източните Родопи на изток. Той е един от трите прохода свързващи България с Беломорска Тракия през Родопите. Той свързва долината на Чепинска река (десен приток на Арда) с долината на река Сушица (на гръцки Компсатос), вливаща се в езерото Буругьол.[1]
В началото на 20 век пътят през Беломорския проход е прекъснат от границата между България и Гърция. Между Балканската и Първата световна война, когато Беломорска Тракия е част от България, се планира изграждането на железопътна линия през прохода, като е построен участъкът от Пловдив до Асеновград. По време на окупацията на Беломорска Тракия от България по време на Втората световна война тези планове са подновени, но не се стига до практически действия.
До 1944 г. проходът активно се е използвал за превоз на стоки, товари, хора и животни от България за Беломорието и обратно. След това е изоставен и по границата е изградена охранителна мрежа (кльон), която функционира до промените от 1989 г.
След промените започват преговори между България и Гърция за възстановяване на тази транспортна връзка между двете страни. От българска страна е построен нов панорамен път, който започва северозападно от село Чепинци на 764 m н.в. и след 5,9 km завършва при държавната граница на седловината с височина 1010 m. Той е крайният участък от 5,9 km на второкласния Републикански път II-86 Пловдив – Смолян – Рудозем – ГКПП Рудозем - Ксанти.
От км 141,5 до км 147,4 в началото на 2020 година започва изграждането на ГКПП Рудозем - Ксанти, което се очаква да завърши в края на 2021 година.[2][3][4][5] На гръцка територия има камионен път, който от седловината след около 7 km слиза в гръцкото село Демирджик (Димари) на 756 m н.в. и от там продължава на юг, по долината на река Сушица (Компсатос) за град Ксанти и Беломорска Тракия.[6][7]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 199.
- ↑ ГКПП „Рудозем-Ксанти“ ще заработи до края на годината, „Нова ТВ“
- ↑ marica.bg[неработеща препратка]
- ↑ „Плевнелиев: Всеки втори ден ще правим първи копки“
- ↑ Изграждането на ГКПП „Рудозем-Ксанти“ се очаква да приключи до февруари 2021 г. 2 септември, 2020 г., Банкеръ.
- ↑ Недялко Славов, областен управител: Напредва строителството на ГКПП „Рудозем – Ксанти“ и подходния път към пункта[неработеща препратка]
- ↑ Очаква се ГКПП Рудозем-Ксанти да е готов преди гърците да завършат пътя