Елисей Янев

Елисей Янев Тодоров
	Елисей Янев Тодоров
български микробиолог
Роден	12 ноември 1906 г. (117 г.) Пловдив, България
Починал	?, България
Научна дейност
Област	Биология
Работил в	Медицински университет в Пловдив; Ветеринарно-бактериологически институт в Стара Загора

Елисей Янев Тодоров (1906 - неизв.) е български микробиолог, работил върху механизма на хуморалната имуногенеза, целуларния имунитет и върху антигенната структура на някои паразити на еритроцита.

Основава Катедрата по микробиология и имунология при Медицинския университет в Пловдив през 1946 г. ^[1], професор е от 1948 и член-кореспондент на БАН от 1962. Директор е на Ветеринарно-бактериологическия институт в Стара Загора от 1942 до 1946.

Член на БКП от 1944 г.

Проф. Елисей Янев е свирил на цигулка и е изпълнявал музикални произведения в цигулково трио, заедно с още двама пловдивски професори проф. Иван Андреев и проф. Юри Тошев.^[2]

Критикувал е писателя Димитър Димов (ветеринар), с когото са работили заедно, за твърде хладното научно описание на характерите в неговите творби. ^[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Антраксът в Пловдивско. 1937
Биологична същност на имунитета. 1948
Медицинска микробиология. София: Наука и изкуство, 1954, 380 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Лаборатория по имунология, Асоциация по клинична имунология
↑ Проф. д-р Георги Петков, Биографичен и творчески очерк за проф. Андреев, съкратен откъс от очерка.
↑ Катя Кузмова-Зографова, „Мръсната раса“ на жената. Левантинките на Димитър Димов и българският спор за расизма през 30-те“, в-к „Литературен форум“, бр. 37 (478), 13 ноември 2001 – „Интересно в този смисъл е впечатлението на проф. Елисей Янев за: „Прагматичното отошение на Д. Димов към околните, „научното“ му, целенасочено, преднамерено внимание към характерите, нравите, страстите (сякаш не се отнася до хора, а до екземпляри от дадена фауна)“, което му се е струвало „неестествено, дори перверзно“. При това е владеело трайно писателя – от запознанството им през 1934 г., та до „пловдивския“ период, 1946 г., когато отново работят заедно. Впечатлява фактът, че дори ученият-бактериолог е бил неприятно удивен от „хладнокръвното научно наблюдение“, провеждано над човека от Д. Димов. /Цит. по К. Куюмджиев: „Д. Димов. Монография“, БП, С., 1987, с.37.“

[1] Лаборатория по имунология, Асоциация по клинична имунология

[2] Проф. д-р Георги Петков, Биографичен и творчески очерк за проф. Андреев, съкратен откъс от очерка.

[3] Катя Кузмова-Зографова, „Мръсната раса“ на жената. Левантинките на Димитър Димов и българският спор за расизма през 30-те“, в-к „Литературен форум“, бр. 37 (478), 13 ноември 2001 – „Интересно в този смисъл е впечатлението на проф. Елисей Янев за: „Прагматичното отошение на Д. Димов към околните, „научното“ му, целенасочено, преднамерено внимание към характерите, нравите, страстите (сякаш не се отнася до хора, а до екземпляри от дадена фауна)“, което му се е струвало „неестествено, дори перверзно“. При това е владеело трайно писателя – от запознанството им през 1934 г., та до „пловдивския“ период, 1946 г., когато отново работят заедно. Впечатлява фактът, че дори ученият-бактериолог е бил неприятно удивен от „хладнокръвното научно наблюдение“, провеждано над човека от Д. Димов. /Цит. по К. Куюмджиев: „Д. Димов. Монография“, БП, С., 1987, с.37.“

[1]

[2]

[3]