Ема Екщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ема Екщайн
Emma Eckstein
австрийски психоаналитик
Emma eckstein.jpg
Родена
Починала
30 юли 1924 г. (59 г.)
Националност Флаг на Австрия Австрия
Научна дейност
Област Психология

Ема Екщайн (на немски: Emma Eckstein) е австрийски психоаналитик, ранен пациент на Зигмунд Фройд.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 28 януари 1865 година във Виена, Австрия. Произлиза от видно социалистическо семейство и е активна във Виенското женско движение. Когато е на 27 години тя отива при Фройд да търси лечение за неясни симптоми като стомашни болки и лека депресия свързана с менструацията. Фройд диагностицира Екщайн като страдаща от хистерия и смята, че тя мастурбира прекалено много, което в тези дни е смятано за опасно за душевното здраве. Фройд подозира в допълнение „носова рефлексна невроза“, състояние популяризирано от неговия приятел и сътрудник Вилхелм Флийс – специалист по уши, нос, гърло. Флийс лекува „носовата рефлексна невроза“ като обгаря вътрешността на носа под местна упойка с кокаин използван като упойка. Флийс открива, че лечението дава добри резултати като неговата пациентка става все по-малко депресирана. Той също така предполага, че ако временното обгаряне е от временна полза, то може би операция ще доведе до по-постоянни резултати. Той започва да оперира носовете на пациенти, диагностицирани с разстройство, включително Екщайн и дори самия Фройд.

Операцията на Екщайн е катастрофална. Тя страда от ужасни инфекции и обилно кръвотечение. Фройд извиква специалист, неговия стар приятел от училище д-р Игназ Розан,[1] който премахва огромна хирургическа марля, която Флийс не е премахнал. Носовите отвори на Екщайн са толкова повредени, че тя остава за постоянно обезобразена. Фройд отначало отдава тази вреда на операцията, но по-късно като опит да разубеди приятеля си, да не се самообвинява, Фройд повтаря, че първоначалните носови симптоми са поради хистерия.

Умира на 30 юли 1924 година във Виена на 59-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. See Gay, Peter, 'Freud A Life for Our Time' (London, Papermac: 1995), p.84.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]