Емилия Гърбова
Емилия Гърбова | |
български военен летец | |
![]() Подполковник Емилия Гърбова – първата жена в България – летец на военен реактивен самолет; инструктор I клас; командир на звено; щурман на ескадрила; началник на въздушно-стрелкова подготовка на учебно-авиационен полк | |
Родена |
1 септември 1932 г.
гр. Полски Тръмбеш |
---|---|
Починала |
гр. Сухиндол |
Военна служба | |
Години | 1953 г. – 1954 г. и 1968 г. – 1978 г. |
Семейство | |
Съпруг | Тодор Гърбов |
Деца | Зоя, Лили, Веселин |
Подп. Емилия Гърбова е военен летец, инструктор I клас, командир на звено, щурман на ескадрила, началник на въздушно-стрелкова подготовка на учебно-авиационен полк.
Детски години[редактиране | редактиране на кода]
Любовта ѝ към летенето започва още от дете: „Край градчето ни имаше поляна, на която кацаше самолет. Децата се катерехме по него и надничахме в кабината, а баща ми често ме водеше до близкото летище Поликраище. Все сънувах, че ми подарява самолет“ – споделя тя.
Като малко момиченце в родния Полски Тръмбеш Емилия е страдала много, че няма крила и не може да лети като птиците.
Нито съветите на майка ѝ, че това е „мъжка работа“, нито плачът на баба ѝ да не се качва на „дърво без корени“, са били в състояние да я разубедят.
Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]
На 22 юли 1946 г. прави първия си скок с парашут от 800 метра. Започва обучение във Военновъздушното училище в Долна Митрополия – в двата випуска за девойки, които завършват през 1950 и 1951 г.
Някои от тях летят в гражданската авиация, а други продължават службата си в бойните редици на ВВС.
Една от тях е Емилия Гърбова, която става инструктор във ВВС училището.
През 1954 г. след Женевското съвещание за разоръжаване всички жени, които не са глава на семейство, са съкратени.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/36/Dolna_Metropoliya-Vipusk1953.jpg/220px-Dolna_Metropoliya-Vipusk1953.jpg)
1. Вълка Георгиева Делчева (Надова) – ВВС до 1955 г.;
2. Върба Тодорова Пенева (Белянска) – ВВС до 1955 г.;
3. Дора Йорданова Мочкова (Гаврилова) – ВВС до 1955 г., БГА от 1965 до 1973 г.;
4. Евгения Козмова Василянска – ВВС до 1955 г.;
5. Емилия Николова Гърбова (на първия ред ввляво) – ВВС до 1954 г. и 1968 – 1978 г., ДОСО от 1963 до 1964 г. и от 1983 до 1985 г., ССА от 1965 до 1967 г.;
6. Мими Якимова Димитрова (Лалова) – ВВС до 1956 г.;
7. Павлина Тодорова Николова – ВВС до 1957 г., БГА от 1973 до 1981 г.;
8. Славка Тодорова Лачева – ВВС до 1958 г.;
9. Теофана Антонова Крил.
През 1968 г. отново се връща във военната авиация. Лети на 9 типа самолети. Подп. Емилия Гърбова е първата жена летец-изтребител в България, която е летяла на реактивен изтребител.
Пенсионира се през 1978 г. със званието „подполковник“ и степен на класна специалност „военен пилот-инструктор І клас“. През всички 30 години във военната и спортната авиация е изпълнила 12 321 полета с 3 450 летателни часа.
Семеен живот[редактиране | редактиране на кода]
С бъдещия си съпруг Тодор Гърбов се срещат във Военновъздушното училище в Долна Митрополия.
Тодор е от Сухиндол и още 16-годишен лети на безмоторен самолет.
По спомени на Емилия, докато учели, много се ревнували в работата, а после той се радвал на нейните успехи, а тя на неговите. Като двойка Гърбови са единственото семейство военни летци, но това не означава, че се ползват с лукс и почести.
Двамата са обречени на полета и дори сватбеното им тържество е някак между другото и под знака на униформата, като не са имали специална церемония.
Точно когато завършват училището, колегите им започват да викат „горчиво“ и с един автобус отиват до Плевен без паспорти, поради което сключват граждански брак с военните си книжки. После съобщили и на родителите си, че вече били женени.
В периода 1954 г. – 1968 г. им се раждат три деца – Зоя, Лили и Веселин. Семейство Гърбови е белязано с лична трагедия – умира голямата им дъщеря поради недостиг на средства за трансплантация на бъбрек.
Съпругът на Зоя, Александър, също е пилот, като семейството отдава на авиацията общо над 100 години.
![Тодор и Емилия Гърбови](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/23/Emiliya_Garbova_-_3.jpg/220px-Emiliya_Garbova_-_3.jpg)
Съпругът ѝ – Тодор – лети над 40 години, Сашо – над 30, Емилия посвещава 30 години на военната и спортната авиация.
Семейство Гърбови имат 61-годишен брак, шестима внуци и четирима правнуци, които се хвалят: „Нашата баба може да прави челна стойка.“
Тя и съпругът ѝ са обучили стотици летци.
Семейството е наричано „живата история на българската военна авиация“.
До дълбока старост сънищата на о.з. подп. Емилия Гърбова са свързани с първия ѝ полет.
Почива на 18 януари 2023 г. в гр. Сухиндол на 90-годишна възраст.
„ | Не искам да говорите само за мен! Пишете за военната авиация, пишете за жените в авиацията... | “ |
подп. Емилия Гърбова |
Признателност[редактиране | редактиране на кода]
О.з. подп. Емилия Гърбова е почетен гражданин на гр. Сухиндол.
Името ѝ носи улица във варненското село Звездица.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Легендата Емилия Гърбова | Информационен център на Министерство на отбраната (armymedia.bg)
- Емилия Гърбова от Сухиндол е първата жена пилот на изтребител в България (suhindol.info)
- Почина Емилия Гърбова - единствената жена пилот на реактивен самолет у нас. Първият й скок с парашут е през 1946-а - 168 Часа (168chasa.bg)
- Почина първата българка - инструктор на боен самолет - bTV Новините (btvnovinite.bg)