Емилия Коюмджиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емилия Коюмджиева
български палеонтолог
Родена
Починала

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Палеонтология
Образование Софийски университет
Работила в Българска академия на науките; Софийски университет
Титла старши научен сътрудник

Емилия Иванова Коюмджиева е българска палеонтоложка. [1][2][3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Емилия Коюмджиева е родена на 10 октомври 1929 година в София в семейството на издателя и преводача Иван Симеонов Коюмджиев (1900 – 1989) и преводачката Тотка Ненова. Завършва средното си образование в Първа девическа гимназия през 1948 година. В същата година записва специалност геология в Софийския университет, която завършва през 1953 година.[5] През 1959 година Емилия Коюмджиева защитава дисертация на тема „Миоценът в басейна на река Огоста“.[6]

Работи последователно като технически специалист и проектант в „Енергопроект“, а от 1960 година като научен сътрудник към Научноизследователския геологически институт към Комитета по геология и минерални ресурси, а след сливането му с Геологическия институт на Българската акедемия на науките, минава към последния. От 1982 година е ръководител на секция „Палеонтология“ в Геологическия институт на БАН. През 1988 година Емилия Коюмджиева защитава дисертация за степента „доктор на науките“ на тема „Миоценски молюски от СЗ България (таксономия, палеоекология и екостратиграфия)“. В периода от 1972 до 1982 година работи три години като геолог в геоложката група на БАН в помощ на Кубинската академия на науките във връзка с изготвянето на геоложка карта на Куба.[1][7]

Научните ѝ интереси са насочени главно към изучаването на неогена в България и по света.[2][3] Тя е авторка на повече от 100 научни статии.[8] През 1960 година публикува монография от поредицата „Фосилите на България – том VII. Тортон (Виено-панонски тип)“, а през 1969 година „Фосилите на България – том VIII. Сармат, Молюски“.[9][10]

Участва в уреждането и обогатяването на Музея по палеонтология и исторична геология музей в Софийския университет.[11] Участва и с част от своята колекция в експозицията „Палеонтология“ на Националния природонаучен музей.[12]

Умира на 8 юни 1989 година в София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Попов, Николай. Ст. н. с. д-р Емилия Коюмджиева (1929 – 1989). // Списание на Българското геологическо дружество 50 (3). 1989. с. 122 – 123.
  2. а б International Palaeontological Union (I.P.U.). Directory of Palaeontologists of the World (excl. Soviet Union & continental China). 2. Hamilton, Ontario, McMaster University, 1968. с. 60. Посетен на 9 август 2021.
  3. а б International Paleontological Association. Directory of Paleontologists of the World. 5th. 1989. с. 133, 353.
  4. Чумаченко, Платон; Николов, Тодор . Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К. // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 124 – 125.
  5. Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 2. София, Софийски университет, 1975. с. 1260.
  6. Станишева, Л., Шопова, С.. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 56.
  7. Pérez Aragon, Ramón Omar. Geological Cartography. // Geology of Cuba. Springer, 2021. с. 14, 15.
  8. Попов, Николай. In Memoriam. // Списание на Българското геологическо дружество 53 (3). 1992. с. 119 – 122.
  9. Коюмджиева, Емилия; Срашимиров, Б.. Тортон. // Фосилите на България. Т. VII. Българска академия на науките, 1960.
  10. Коюмджиева, Емилия. Сармат. // Фосилите на България. Т. VIII. Българска академия на науките, 1969.
  11. Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология: пътеводител. София, Университетско издателство "Свети Климент Охридски", 1995. ISBN 954-07-0567-3. с. 49.
  12. Експозиция „Палеонтология“. // Национален природонаучен музей, София.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]