Емоционално изнудване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Емоционално изнудване и (СЗВ) са термини, пополаризирани от психотерапевката Сюзън Форуърд, за контролиране на човешките отношения, и на теорията, че страх, задължение и вина (СЗВ) са транзакционият анализ (ТА) в играта между контрольора и контролираното лице. Розбирането на тази динамика е полезна за всеки, който се опитва да се измъкне от контролиращото поведение на друг човек, и да се справи със собствените си компулсии, за да прави неща, които са неудобви, нежелани, обременяващи, и да се саможертва за другите.[1]

^Общо[редактиране | редактиране на кода]

Първата документирана употреба на термина „емоционално изнудване“ се появява през 1947 г. в американското списание Journal of the National Association of Deans of Women в статията „Emotional Blackmail Climate“. Терминът е използван, за да опише eдин тип поведенчески модел на контрол върху ученици, често използван от учители.[2] Естер Вилар, аржентински лекар, също използвала този термин в началото на 1970 година, за да опише родителска стратегия за отглеждане на деца, наблюдавана между някои многодетни майки.

Емоционалното изнудване обикновено включва двама души, които са установили близка лична или интимна връзка (родител и дете, брачни партньори, братя и сестри или двама близки приятели).[3] Децата също биха използвали специалната молба и емоционалното изнудване, за да поставят на преден план своите собствени интереси и личностно развитие в системата на семейството.[4]

Емоционалните изнудвачи си служат със страх, задължение и вина във връзките си, за да бъдат сигурни, че отсрещния човек ще се страхува да ги конфронтира.[5] Знаейки, че някой близък до тях човек, се нуждае от любов, одобрение или потвърждение на собствените си идентичност и самочувствие, изнудвачите може да заплашват да ги отнемат от него (на пр., да отнемат любов), или да ги отнемат напълно, карайки втория чавек да чувства, че трябва да си ги извоюва по споразумение. Страх, задължение и вина се споменават обикновено като „СЗВ“.СЗВ (на английски FOG) е измислено съкращение - игра с думата мъгла (на английски fog), коят описва нещо което прикрива и обърква една ситуация или нечий процес на мислене.

Човекът действащ по контрольорски начин, често иска нещо от другия човек, което е законно да се иска. Те може да искат да почувстват любов, сигурност, ценни, оценявани, поддържани, необходими и т.н. Това не е проблема. Проблема е често, по-скоро въпрос на това как ще получат това, което искат или, че са нечувствителни към нуждите на другите, при това е обезпокоително, и как другите реагират на всичко това.

Под напрежение, човек може да се превърне в нещо като заложник, принуден да действа под натиск срещу заплаха за отговорност да разбие сърцата на другите. Човек може да се окаже в схема в която да позволява на изнудвача да контролира неговите/неините решения и поведение, загубен в това което Дорис Лесинг описва като „един вид психологическа мъгла“.[6]

Подбуди за такова поведение биват липса на любов и чувство за сигурност, чувство за малоценност, липса на подкрепа и др.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Johnson, R. Skip. Emotional Blackmail: Fear, Obligation and Guilt (FOG). // BPDFamily.com, 16 August 2014. Посетен на 18 October 2014.
  2. Unknown. // Journal of the National Association of Deans of Women 11 – 12. 1947. с. 10.
  3. Stanlee Phelps/Nancy Austin, The Assertive Woman (1987) p. 133
  4. Nigel Rapport ed., British Subjects (Oxford 2002) p. 141
  5. Gavin Miller, R. D. Laing (2004) p. 52
  6. Lessing, Doris. The Golden Notebook (1973) p.554.