Енгелберт Долфус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Енгелберт Долфус
Engelbert Dollfuß
австрийски политик

Роден
Починал
Виена, Австрия
Погребан Виена, Австрия

Религия католицизъм
Образование Виенски университет
Партия Християнсоциална партия
Енгелберт Долфус в Общомедия

Енгелберт Долфус (на немски: Engelbert Dollfuß) е австрийски политик и канцлер от май 1932 до убийството му през юли 1934 г.

Религиозно детство[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Тексинг в семейство на ревностни католици, Долфус е решен да стане свещеник, но се отказва от това си намерение през 1913 г., когато е приет в Университета във Виена, където изучава право.

През следващата година започва Първата световна война и Долфус е повикан в армията, но е обявен за негоден за военна служба заради ниския си ръст – 1,51 м.

Дълбоко унизен, той се записва като доброволец и този път е мобилизиран. Бие се блестящо срещу италианците и е повишен в звание. През 1918 г. е задържан като военнопленник, но бързо е освободен. Войната свършва, а Долфус се връща в една победена и разорена страна.

Новият канцлер[редактиране | редактиране на кода]

През 1922 г. навлиза в политиката като член на Християнсоциалната партия. През 1931 г. е избран за министър на земеделието. На 20 май 1932 г. Енгелберт Долфус става канцлер на Австрия. Застава начело в един труден момент за младата Австрийска република, предизвикан от кризата от 1929, което води и до нарастване влиянието на крайното ляво и крайното дясно. Решен да възстанови положението в страната, той се заема със стабилизирането на шилинга, на финансовото равновесие и с реорганизация на основните австрийски банки.

Долфус и нацизмът[редактиране | редактиране на кода]

На 30 януари 1933 г. Хитлер става канцлер на Германия и това събитие поставя началото на битката между австрийската нацистка партия, желаеща аншлус с Германия, и Долфус. Съзнавайки силата на своя съперник, австрийският канцлер търси външни съюзници. Мусолини се превръща в негова основна опора. Във вътрешната политика Долфус напразно опитва да създаде коалиционно правителство със социалдемократите, които настояват за нови избори.

Диктатурата на Долфус[редактиране | редактиране на кода]

На 4 май 1933 г. Енгелберт Долфус разпуска парламента. Насетне управлява чрез декрети, опирайки се на Отечествения фронт. Така Австрия се превръща в авторитарна страна. Диктаторската власт му позволява да премахне правото на стачка и на сдружение и да забрани марксистката преса.

На 30 май 1933 г. комунистическата партия е разтурена, а на 20 юни е забранена нацистката партия. Многобройните ѝ членове са арестувани и пратени в концентрационни лагери. Отговорът на Берлин не закъснява – германското национално радио използва факта, че неговият баща не е известен, за да го обяви за „полу-евреин“. Долфус се превръща в основна цел за ликвидиране пред австрийските нацисти.

През септември същата година създава крайнодесния Отечествен фронт, обединяващ Християнсоциалната партия и Хаймвера (фашистка организация), което дава основания установеният от него режим да бъде наричан фашистки.

Кървави сблъсъци[редактиране | редактиране на кода]

На 3 октомври 1933 г. канцлерът Долфус се измъква на косъм от атентат, подготвен от нацисти.

На 19 януари 1934 г. социалистите – единствената легална опозиция, правят демонстрация против водената от Долфус политика, което довежда до арестуването на около 200 социалдемократи, а това от своя страна – до ескалиране на напрежението в гражданска война между работници и полицейски сили, започнала на 12 февруари. В нея намират смъртта си 1500 – 2000 души, а над 5000 са ранени. На 16 февруари бунтът е потушен, а канцлерът забранява социалдемократическата партия.

Заговор и убийство[редактиране | редактиране на кода]

На 1 май 1934 г. Долфус прокарва нова конституция, която превръща Австрия в авторитарна страна и в която са предвидени избори, „когато обстоятелствата го позволят“.

На 25 юли австрийски нацисти, дегизирани с военни униформи, възнамеряват да вземат за заложници всички министри. Заговорът се проваля благодарение на вътрешния министър, който предупреждава навреме канцлера и останалите министри. Все пак при опита си да напусне канцлерската сграда Долфус се натъква на нацистите, които го застрелват и той умира по-късно от раните си.