Енгелберт фон Клеве

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Герб на графовете на Невер и Йо от рода Клеве-Марк

Енгелберт фон Клеве (на френски: Engilbert de Clèves, на немски: Engelbert von Kleve, * 26 септември 1462, † 21 ноември 1506) от фамилията Клеве-Марк е граф на Невер, Етамп и Йо от 1491 г. до смъртта си.

Той е третият от пет сина на Йохан I († 1481), херцог на Клеве, граф на Марк, и съпругата му Елизабет Бургундска († 1483), наследничка на Невер, дъщеря на граф Жан II Бургундски от династията Валоа Бургундия, странична линия на френската кралска династия Валоа. Най-големият му брат е Йохан II († 1521) наследява херцогство Клеве и графство Марк през 1481 г.

Енгелберт принадлежи към двора на крал Шарл VIII от Франция и е натурализиран от него. През 1191 г. той наследява от дядо си по майчина линия граф Жан II Бургундски графствата Невер, Етамп и Йо.

Енгелберт участва в италианския поход на Шарл VIII, който се стреми да завладее Кралство Неапол и се бие на 6 юли 1495 г. в битката при Форново, където командва швейцарските пехотинци (Landsknecht). Също той се бие в Италия за първия си братовчед крал Луи XII и командва отново шврейцарците при завладяването на Милано през 1499 г. След това той е пратеник на Франция в Кастилия. През 1505 г. получава титлата „френски пер“.

Енгелберт умира на 21 ноември 1506 г. и е погребан в църквата на Корделиерите в Невер.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Енгелберт се жени на 23 февруари 1489 г. по желанието на краля за Шарлота Бурбон († 1520), дъщеря на граф Жан VIII Бурбон-Вандом от династията Бурбони. След смъртта на Енгелберт тя влиза в абатство Фонтевро, където умира на 14 декември 1520 г.

Двамата имат седем деца, от които три порастват:

  • Карл дьо Клеве-Невер (* 1491, † 27 август 1521 в Лувър), от 1506 г. граф на Невер и Йо
  • Луи († 1545), наричан граф на Оксер
  • Франсоа († 1545), приор на Сент-Елоа в Париж

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Karl Leopold Strauven: Engelbert von Cleve. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 330.
  • Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln. Band I, 1975, S. 190.
  • Jacques Dupont, Jacques Saillot: Cahiers de Saint Louis. Verlag Jacques Dupont, Angers 1976, S. 267.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]