Енцгау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Енцгау (на немски: Enzgau) е малко средновековно източнофранкско гауграфство на река Енц в днешния Баден-Вюртемберг, Германия. През Средновековието главен град на територията е Файхинген на Енц.

Енцгау граничи на север с Цабергау, на изток с Некаргау, на юг с Глемсгау, Вюрмгау и Наголдгау и на запад с Крайхгау.[1]

Графове в Енцгау[редактиране | редактиране на кода]

Енцгау загубва значението си като гауграфство и отива към графовете на Файхинген, които през 1358 г. продават голяма част на Вюртембергите.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Лоршски кодекс“ от манастир Лорш, von Gustav Bossert u.a.
  • „Codex Hirsaugiensis“ от манастир Хирзау, von Eugen Schneider in: Württembergische Vierteljahreshefte für Landesgeschichte 10, 1887 (Anhang). Stuttgart 1887.
  • Württembergisches Urkundenbuch (WUB online)
  • Gustav Bossert: Württembergisches aus dem Codex Laureshamensis, den Traditiones Fuldenses und aus Weissenburger Quellen. In: Dietrich Schäfer: Württembergische Geschichtsquellen, Bd. 2. Stuttgart 1895, S. 1 – 354.
  • Günther Imm: Von badischen Gauen und deren Namen. In: Badische Heimat 49, 1969, 1, ISSN 0930 – 7001, S. 34 – 46.
  • Albert Krieger: Pfinzgau und Enzgau vom 8. bis 12. Jahrhundert. In: Badische Heimat 12, 1925, ISSN 0930 – 7001, S. 322 – 339.
  • Meinrad Schaab: Adlige Herrschaft als Grundlage der Territorialbildung im Bereich Uf-, Pfinz – und Enzgau. Vortrag. Karlsruhe 1977, (Arbeitsgemeinschaft für Geschichtliche Landeskunde am Oberrhein e.V. Protokoll über die Arbeitssitzung 171, ZDB-ID 244675 – 3).
  • Eduard Schuster: Der Enzgau. In: Eduard Schuster: Die Burgen und Schlösser Badens. Gutsch, Karlsruhe 1908, S. 285 – 294.
  • Christoph Friedrich von Stälin: Wirtembergische Geschichte, Band 1: Schwaben und Südfranken von der Urzeit bis 1080. Stuttgart und Tübingen 1841 Digitalisat

Източници[редактиране | редактиране на кода]