Епопея на Манас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Епопея на Манас
Манас дастаны
Kyrgyz Manaschi, Karakol.jpg
Първо издание 1885 г.
Flag of Kyrgyzstan.svg Киргизия
Оригинален език киркизки
Вид поема
Епопея на Манас в Общомедия

„Епопея на Манас“ (на киргизки: Манас дастаны) е киргизка епическа поема.

Смята се, че е написана около 1792 или 1793 година, но е възможно да е много по-стара. Поемата описва историята на воина Манас, който обединява киргизите и отблъсква чуждите нашественици. Епопея на Манас е една от най-дългите поеми, и е поемата с най-много стихове – повече от тези на Махабхарата.

Епопеята е разделена на три части. Първата описва живота на самия Манас, втората – на сина му Семетей, и третата е за внука му Сейтек. Историята започва с описание на нещастието и разрухата, причинени от ойратите. В тези смутни времена живее и пастирът Жакип, собственик на много стада, но без нито един наследник. След дълги молитви му се ражда син, който няма равен по отношение на своята сила, находчивост и щедрост. След време вестта за този млад воин достига до ойратите, чиито водач решава да го похити. Ойратите се провалят, а Манас е избран от народа си за хан на киргизите. Той повежда борба с ойратите и уйгурите, и ги побеждава. Киргизите решават да се завърнат в родните си земи – планините Тяншан в днешен Киргизстан, и тръгват на поход, водени от Манас. Заедно с 40 свои другари той води битки с афганците, а после и с народите Трансоксания.

Поемата се е предавала устно през вековете и няма фиксиран текст. В някои версии Манас е киргиз и предвожда киргизите, в други той е водач на ногайците. Смята се, че Манас е погребан на 40 километра западно от град Талас в днешен северозападен Киргизстан, където има предполагаема негова гробница. Описаните в поемата подвизи се базират на събития от 16 и 17 век, което кара много историци да спорят относно възрастта ѝ. Неясният ѝ формат е причина за много спекулации около нея, особено от по-националистически кръгове. Епопея на Манас се използва от различни кръгове като доказателство за връзка на днешните киргизи с енисейските киргизи, а дори и с Манасия от Стария завет. През 1995 година киргизкото правителство организира чествания за 1000-годишнината от рождението на героя.

Разказвачите на епоса се наричат манасчи. Те я представят в напевна форма, понякога с инструментален съпровод. Тези, които знаят и трите части на поемата, се наричат велики манасчии.