Еребуни (крепост)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Еребуни
Крепостта Еребуни
Крепостта Еребуни
Местоположение
Местоположение в Армения
Страна Флаг на Армения Армения
Град Ереван
Археология
Вид крепост
Период 8 – 6 век пр.н.е.
Еребуни в Общомедия

Крепостта Еребуни (на арменски: Էրեբունի), позната също като Арин Берд (на арменски: Արին Բերդ; което означава „Крепост на кръвта“), е укрепен град, разположен в Ереван, Армения. Това е една от няколкото крепости, построени в Северна Урартия и е един от най-важните политически, икономически и културни центрове от голямото кралство.[1] Самото име на Ереван произлиза от Еребуни.[2]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

В открит документ от Кармир Блур глаголът еребу-ни се използва в смисъла на „да се възползват, ограбят, откраднат или отвлекат“ последвано от директен обект. Според учените може да се интерпретира и като „да взема“ или „да хвана“ и в този смисъл при основаването си Еребуни означава „свой“, „завоевание“, „победа“.[3]

Историкът Амиад Джамука дава алтернативна етимология: ери (от ерси, хора, живеещи в областта) + буни. Буни идва, според него, от подслон. В индоевропейския корен „бун“ произлиза от арменската дума буюн (բույն) за „гнездо“.

Крепостта Еребуни

История[редактиране | редактиране на кода]

Моредна репродукция на Еребуни.

Еребуни е основан от урартянския крал Аргишри I (785 – 753 пр.н.е.) през 782 пр.н.е.[4] Еребуни (старото име на столицата Ереван) е проектиран като велик административен и религиозен център, кралска столица.

През есента на 1950, при археологически разкопки, водени от Константин Хованисян са открити Арин Берд и основите на града. Намерени са и много исторически доказателства и ръкописи, съхраняващи историята на Еребуни.

Цар Аргищи от Урарту, основателят на крепост в североизточната част на днешното селище, оставя следния надпис:

„С могъществото на бог Халди аз, Аргищи, син на Менуа, построих тази непревземаема крепост и я нарекох Еребуни…“.[5]

През вековете името Еребуни се променя в Ирпуни, Еривуни, Ериван и накрая в съвременното Ереван. В местния музей могат да се видят предмети от онази епоха, както и надписи на хиляди години.

Запазени са и останки от светилището на бог Халди, като археолозите са открили, че подът на храма е бил покрит с малки дъсчици, много наподобяващи на паркет.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Позицията на крепостта е стратегическа. Основният път води към Катедралата.[6]

В Югозападната част има храм на Халди.

През 1968 е открит Музеят за история на Еребуни – открит по съвпадение с 2750-та годишнина на Ереван.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Erebuni Fortress Elevation and Position
  2. Israelyan, Margarit A. Էրեբունի: Բերդ-Քաղաքի Պատմություն (Erebuni: The History of a Fortress-City). Yerevan, Hayastan Publishing Press, 1971. с. 8 – 15. (на арменски)
  3. Israelyan. Erebuni, pp. 12 – 13.
  4. Arutjunjan [Harootunian], N.V.. Երևանի հիմնադրման ժամանակի հարցի շուրջը. // Patma-Banasirakan Handes [Historical-Philological Journal] 2 – 3. Academy of Sciences of Armenia, 1959. с. 78 – 96. Посетен на 15 август 2014.
  5. Israelyan. Erebuni, p. 9.
  6. Deschamps, Stephane. Erebuni in the context of Urartean fortresses in the Ararat plain: Sources and problems. // Quaternary International 395. DOI:10.1016/j.quaint.2015.08.056. с. 208 – 215.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]