Ерин Брокович (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ерин Брокович
Erin Brockovich
Режисьори Стивън Содърбърг
Продуценти Дани Де Вито
В ролите Джулия Робъртс
Албърт Фини
Арън Екхарт
Марг Хелгенбъргър
Питър Койот
Уейд Уилямс
Трейси Уолтър
Музика Томас Нюман
Премиера 14 март 2000
Времетраене 130 минути
Език английски език
Външни препратки
IMDb Allmovie

Ерин Брокович (на английски: Erin Brockovich) е американски биографичен филм от 2000 г., режисиран от Стивън Содърбърг. Филмът пресъздава историята на Ерин Брокович, в ролята Джулия Робъртс, която води съдебна битка срещу Pacific Gas and Electric Company - енергийната компания от западното крайбрежие на САЩ. Другите главни роли във филма се изпълняват от Албърт Фини и Арън Екхарт. Джулия Робъртс печели Оскар, Златен глобус и наградата на БАФТА за най-добра актриса.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

През 1993 г. Ерин Брокович (Джулия Робъртс) е безработна самотна майка на три деца, която след загубата на дело за телесна повреда срещу лекар в автомобилна катастрофа моли адвоката си Едуард Л. Масри (Албърт Фини) да ѝ намери работа, като обезщетение за загубата.

Реална история[редактиране | редактиране на кода]

Ерин Броккович (родена на 22 юни 1960 г.) е американски юридически чиновник и екологичен активист, който въпреки липсата на официално образование в закона е допринесъл за изграждането на дело срещу Тихоокеанската газова и електрическа компания в Калифорния през 1993 г. Отпадъчните води се изхвърлят в неземеделски езера в района, а някои се просмукват в подпочвените води, засягайки район близо до завода, приблизително 2 км. Успешното ѝ дело е предмет на филм от 2000 г., който се казва  "Ерин Броккович"  с участието на Джулия Робъртс в главната роля. Робъртс спечели Оскар за най-добра актриса за ролята си на Ерин Броккович. Делото е било уредено през 1996 г. за 333 млн. долара, което е най-голямото споразумение, плащано някога в съдебно дело в американската история. Masry & Vititoe, адвокатската кантора, за която Броккович беше юридически чиновник, получи 133,6 милиона долара от това споразумение, а Броккович бе получил бонус от 2,5 милиона долара.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]