Еристави

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за титлата. За писателя вижте Давид Еристави.

Документ за дарение от еристав Вамек Шабурисдзе на църквата в Бодорна (1494)

Еристави (на грузински: ერისთავი) е титла на длъжностно лице, обединяващо в началото гражданска и военна власт в древна и средновековна Грузия. По-късно се преобразува в титла на владетел на голямо, обикновено погранично княжество, наричано ериставство. В грузинската аристократическа йерархия тази титла заема трето място след цар и мтавари. Терминът произлиза от грузинските думи ери (народ) и тави (началник). Титлата се приравнява на византийската стратег, римската дук, английската херцог, руската княз.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 3 век пр.н.е. Парнаваз I (Фарнаваз I) обединява териториите в част от Източна и Западна Грузия в единното владение Иверия (Картли) и става негов първи цар. Той разделя царството си на 9 военно-административни единици, нарича ги ериставства и поставя еристави начело на всяка една от тях.[3]

До времето на Багратионите често е ползвана и титлата ерисмтавари (ერისმთავარი, глава на хората), която по-късно е заменена отново с титлата еристави. В началото ериставите са съветници на царя, а техните права и задължения са уточнени от „Дзеглис дадеба“, законник, създаден от цар Георги V Грузински на специално законодателно събрание, проведено през 1335 г.[4]

До 16 век административното деление в страната се реализира чрез системата на ериставствата. Техни владетели са ериставите, а младшите членове на рода носят титлата ериставишвили.[1] Освен друго, длъжността е и на главнокомандващ, а атрибутите на ериставите са специален вид облекло, пръстен, пояс и копие. Винаги яздят коне от специална порода.[2]

Влиятелни ериставства[редактиране | редактиране на кода]

Грузински надпис в църквата на кахетинското село Корети, касаещ ериставите Гиорги и Хурси и майка им „царица“ Мариам
Снимка на фамилията Еристави-Арагвски в края на 19 или началото на 20 век

Някои високопоставени еристави в големите области носят титлата ериставт-еристави (ერისთავთ-ერისთავი), т.е. наместник над наместниците и като правило са потомци на аристократически родове.[5] В Западна Грузия най-влиятелни и крупни ериставства са провинциите Гурия, Мегрелия, Абхазия и Сванетия. Ериставите в тях се държат като князе и практически са независими от централната царска власт.[1]

В Картли са известни ериставствата на Ксанския и Арагвския пролом. В Имеретинското царство титлата еристави принадлежи на владетеля на областта Рача. Първоначално като еристави се титулуват и владетелите на Сванетия, Гурия и някои други територии, които през 15 век придобиват фактическа независимост от царската власт и се превръщат в наследствени владения, а ериставите получават титлата мтавари. Формално мтаварите все още са васали на имеретинския княз, но де факто водят самостоятелна политика.[6]

Владетелите на Гурия, бившите еристави, създават свое отделно Гурийско ериставство, вече като военно-административна единица на княжеството си. Ериставството и типа владение сатавадо са потомствени, въпреки че са известни и немалко случаи на смяна на управляващите династии в тях, както и предаване във владение на ставадо в ръцете на други родове.[6]

През 16 век делението на ериставства е заменено от системата на моуравствата, но няколко погранични ериставства се запазват. Техните могъщи феодали играят самостоятелна политическа роля и в стремежа си да съхранят целостта на владенията си, често воюват против сюзерена.[1][4]

Както старите ериставства, превърнали се в самостоятелни княжества, така и тези в Гурия, Грузинското и Имеретинско царство се стремят, доста често успешно, да се обособят в самостоятелни владения, отделени от централната власт. Поради това, в периоди на засилване на царската власт, често се предприемат стъпки за премахване на ериставствата. През 18 век този процес се наблюдава в Картли и Имеретия.[6]

Еристмарски родове[редактиране | редактиране на кода]

[7]

  • Гурамиди
  • Нерсианиди
  • Хосроиди

Грузински еристави[редактиране | редактиране на кода]

Гербът на фамилията Сидамон-Еристави (Сидамонидзе)
Харта на еристав Шалва Квенипневели за манастира Ларгвиси (1470)

През 19 и 20 век 5 грузински ериставски (княжески) рода, с различен произход, приемат в качеството си на фамилия и титлата „еристави“. Това са фамилиите:[1][6]

  • Еристави-Арагвски – владенията им се намират край Арагвския каньон и охраняват планинските проходи в Картли.
  • Еристави-Ксански – владенията им се намират край Ксанския пролом и охраняват планинските проходи в Картли.
  • Еристави-Гурийски – в Гурия.
  • Еристави-Рачински – владенията им са в областта Рача в Имеретия. Те са клон от рода Чхеидзе.
  • Сидамон-Еристави – в Кахетия. Родът претендира, че произхожда от картлинския род на арагвските еристави на княз Сидамон-Еристави. В Русия е признат официално като клон от княжеския род Еристави-Арагвски, чиито предци през 16 век, едновременно с тази фамилия, носят и фамилията Сидамонидзе.

С изключение на последните, в официалните документи на Руската империя, останалите четири рода почти никога не добавят втората част от фамилията си, а се именуват само Еристави.[1]

Ериставски фамилии[редактиране | редактиране на кода]

[7]

  • Абазасдзе
  • Абусеридзе
  • Варданисдзе
  • Геловани
  • Гобиари
  • Гуриели
  • Дадиани
  • Джакели
  • Кахаберисдзе
  • Липарити
  • Панаскертели
  • Сурамели
  • Торникии
  • Шервашидзе
  • Чорчанели

Източници[редактиране | редактиране на кода]