Направо към съдържанието

Етнос (1931)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Етнос.

„Етнос“
«Έθνος»
Брой от 27 февруари 1932 година
Информация
Начало1931 година
ИздателСтаврос Константинидис
Езикгръцки
Политическивенизелистки
Свързани вестнициЕленхос

„Етнос“ (на гръцки: «Έθνος», в превод Нация) е гръцки вестник, излизащ в град Лерин (Флорина), Гърция от 1931 година.[1] Вестникът е един от най-стабилните в града,[1] като излиза в периодите 1931-1936, 1938-1940, 1942-1944 и от 1945 година до днес.[2]

Вестникът започва да излиза в 1931 година, когато вестник „Еленхос“ е закрит, неговият издател Георгиос Дзордзис напуска, а неговият редактор Ставрос М. Константинидис започва да издава „Етнос“.[1] Подзаглавието му е „Независим седмичен вестник“ («Εβδομαδιαία Εφημερίς Ανεξάρτητος»). Директор-собственик е Константинидис, а редактори са Талис Риторидис и Христос Скивалос, който в 1931 година се подписва като Крициотис. От 13 август 1932 година за шеф на печатницата е назначен Стефанос Константинидис, син на Ставрос, който през 1946 година ще поеме управлението и собствеността на вестника до 1974 година, когато я предава на сина си Христос Константинидис.[2]

В 1938 година, при установяването на авторитарния режим на Йоанис Метаксас, е спрян със заповед на областния управител (номарха) на ном Лерин Йоанис Цакцирас. Възстановен е в 1942 година в условията на цензура и през 40-те години на практика е единственият вестник, който циркулира в цяла Западна Македония.[1][3] Излизането му прекъсва юли 1944 година, но вестникът се появява отново през март 1945 година.[4]

Подзаглавието по време на Гражданската война в 1946 година ще бъде променено на „Седмичен вестник в Лерин“ («Εβδομαδιαία εφημερίς εν Φλωρίνη») и остава такова до 1974 година. Вестникът излиза всяка събота и се състои основно от четири страници, първоначално с размери 47 × 35 cm., По време на Гражданската война e предимно двустраничен с размери 41 × 26 cm, а след това отново става четиристраничен, запазвайки последните си размери. Абонаментът през първата му година - 1931 година, е 30 драхми за индивиди, 100 драхми за организации и 30 долара за чужбина.[2]

Идеология и съдържание

[редактиране | редактиране на кода]

В идеологическо отношение вестникът е центристки. На 17 януари 1931 година излиза статия, озаглавена „Нашата програма“, която задава националистически и почти консервативен курс.[2]

Географското положение, в което се намираме спрямо нацията и специалните условия, при които сме тук[2] пред портите и наблюдателните кули на нацията, ни налагат по-тежки задължения отколкото в други региони. Нашето място има свободен живот от около двадесет години и въпреки това не показва очаквания напредък нито от национална, нито от културна гледна точка... Към тази ситуация се добавя и злото на новата комунистическа пропаганда, която под новите си предлози на модернизационен и социалистически идеал крие антинародна и антисоциална същност. Срещу тази ситуация трябва да реагираме активно, като за мото си имаме идеалите на гръцкото племе, на гръцката идея, на нашия национален прогрес... Нека прилагаме всичко гръцко и нека винаги бъдем щедри, врагове на всичко, което иска да подкопае гръцкото чувство, морала на християнинската религия и иска да вдъхне у хората идея за антинационално и антисоциално... Ние не принадлежим към никоя партия и ще изразяваме честно и независимо мнение... Що се отнася до въпроса с езика, ние имаме собствени възгледи за полезността на катаревуса и димотики. Но ние не можем да търпим чужд език, негръцки... Това е нашата програма. И изпълнението ѝ трябва да бъде преследвано от всички жители, но и от всички служители и особено от тези, които отговарят за националното образование и възпитание на младежта.[3]

Пред Втората световна война вестникът е свързан с Либералната партия и Елевтериос Венизелос има голямо уважение към Ставрос Константинидис. Вестникът и след войната остава верен на идеологическата си позиция първоначално подкрепя Либералната партия, а след това Съюза на центъра.[3]

„Етнос” включва теми от различни актуални събития, местни и от общогръцки интерес. Повечето от статиите във вестниците са политически, допълнени от колонки за мнения, социални въпроси, спортни новини, културни събития, литературни текстове и мнения, рубрика с културното движение и новините на седмицата. В допълнение вестникът публикува съобщения и частни обяви. Печатат се новини с образователни теми като съобщения на различни училища в района за започване на учебни занятия, съобщения Министерството на образованието за правилника за дейността на училищата и техния персонал и като новинарско отразяване на действия на различни органи по въпроси, свързани с образователната ситуация като цяло. Редовно се публикува на първа страница под заглавие „Наблюдателницата на дядото“ колонка, в която пише самият Ставрос Константинидис, „дядото на леринския печат“. Любопитна постоянна рубрика е и „Лерински образи“. Сред редовните колумнисти на вестника са доктор Вирон Ляпцис под псевдонима Байрон", революционерът и политик Георгиос Модис, депутатът и сенатор Георгиос Дзордзис, Спирос Ляндзакис, който издава „Неа Генеа“, археологът Антонис Керамопулос, адвокатът Спирос Алексидис, Сократис Лякос, писателят Христос Капос и Стефанос Константинидис.[5]

  1. а б в г Βλασίδης, Βλάσης. Το χθες, το σήμερα και το αύριο στην ενημέρωση // Κολιόπουλος, Ι. Σ., Ι. Μιχαηλίδης (επιμ.). Φλώρινα : πύλη των Βαλκανίων : Αξονική τομογραφία του νομού. Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 2007. ISBN 9789607265814. σ. 340. (на гръцки)
  2. а б в г д Στρέζου, Ελένη. Η Εκπαίδευση και ο Πολιτισμός στη Φλώρινα την περίοδο της Κατοχής και του Εμφυλίου μέσα από τον Τοπικό Τύπο (1940 - 1949). Μεταπτυχιακή Διπλωματική Εργασία. Φλώρινα, Πανεπιστήμιο Δυτικής Μακεδονίας, Παιδαγωγική Σχολή Φλώρινα, Παιδαγωγικό Τμήμα Δημοτικής Εκπαίδευσης, Δεκέμβριος 2014. σ. 29. (на гръцки) Архив на оригинала от 2021-06-01 в Wayback Machine.
  3. а б в Στρέζου, Ελένη. Η Εκπαίδευση και ο Πολιτισμός στη Φλώρινα την περίοδο της Κατοχής και του Εμφυλίου μέσα από τον Τοπικό Τύπο (1940 - 1949). Μεταπτυχιακή Διπλωματική Εργασία. Φλώρινα, Πανεπιστήμιο Δυτικής Μακεδονίας, Παιδαγωγική Σχολή Φλώρινα, Παιδαγωγικό Τμήμα Δημοτικής Εκπαίδευσης, Δεκέμβριος 2014. σ. 30. (на гръцки) Архив на оригинала от 2021-06-01 в Wayback Machine.
  4. Βλασίδης, Βλάσης. Το χθες, το σήμερα και το αύριο στην ενημέρωση // Κολιόπουλος, Ι. Σ., Ι. Μιχαηλίδης (επιμ.). Φλώρινα : πύλη των Βαλκανίων : Αξονική τομογραφία του νομού. Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 2007. ISBN 9789607265814. σ. 341. (на гръцки)
  5. Στρέζου, Ελένη. Η Εκπαίδευση και ο Πολιτισμός στη Φλώρινα την περίοδο της Κατοχής και του Εμφυλίου μέσα από τον Τοπικό Τύπο (1940 - 1949). Μεταπτυχιακή Διπλωματική Εργασία. Φλώρινα, Πανεπιστήμιο Δυτικής Μακεδονίας, Παιδαγωγική Σχολή Φλώρινα, Παιδαγωγικό Τμήμα Δημοτικής Εκπαίδευσης, Δεκέμβριος 2014. σ. 31. (на гръцки) Архив на оригинала от 2021-06-01 в Wayback Machine.