Етюд (музика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шопеновия Етюд Op. 10, № 2: бърза хроматична гама в дясната ръка се използва за развиване на по-слабите пръсти на дясната ръка. Повечето етюди са написани, за да подобрят определено техническо умение.

Етюдът (на френски: étude; в превод изследване, учение) е инструментална музикална композиция, обикновено кратка, със значителна трудност и предназначена за осигуряване на практически материали за усъвършенстване на определено музикално умение. Етюдите се използват за развиване на техниката на инструмента: бързина, запомняне на позиции, упражняване на пръстите на лявата или дясната ръка. Етюдът е задължителна пиеса за изпитите (академичните концерти) в музикалното училище, както и други пиеси.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Традицията на писането на етюди се появява през ранния XIX век. От огромния брой етюди от тази ера, някои от тях все още се използват като учебни материали (по-специално работи на Карл Черни и Муцио Клементи), както и някои от големите композитори като Фредерик Шопен, Франц Лист и Клод Дебюси, които постигат място в днешния концертен репертоар. Етюдите, написано през XX век включват тези, тясно свързани с класическите (Дьорд Лигети) и тези, които изискват напълно неортодоксална техника (Джон Кейдж).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Etude. // Посетен на 12 септември 2020 г.