Ефект на Хоторн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изглед от въздуха към заводите Хоторн, ок. 1925

Ефектът на Хоторн е форма на реактивност, съгласно която субектите подобряват аспекти на поведението си, докато са експериментално наблюдавани и просто в отговор на факта, че са изследвани,[1][2] а не в отговор на някакво експериментално влияние.

Терминът е създаден през 1955 от Хенри Ландсбергер,[3] когато анализирал по-стари експерименти от 1924 – 1932 в завода Хоторн на Западната електрическа компания (извън Чикаго). Заводът Хоторн дава съгласието си за изследване, при което да се провери дали работниците ще станат по-продуктивни, ако са поставени в условия на по-силно или по-слабо осветление. Продуктивността на работниците изглежда се е подобрила, когато са направени промените, и рязко е спаднала, когато изследването е приключило. Смята се, че продуктивността се е повишила поради мотивационен ефект, свързан с интереса, който им е оказан. Последващо изследване на резултатите намира, че продуктивността варира според други фактори като седмичен цикъл на работа или сезонна температура и първоначалните заключения са преувеличени и ефектът е слаб или илюзорен.[4]

Макар че осветлението на работното място формира основата на ефекта на Хоторн, други промени като поддържаните чисти работни места, подове изчистени от препятствия и дори преместването на работните места водят до повишена продуктивност за кратки периоди от време. По такъв начин терминът се използва, за да идентифицира всеки тип краткотрайно повишаване на продуктивността.[3][5][6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ McCarney R, Warner J, Iliffe S, van Haselen R, Griffin M, Fisher P. The Hawthorne Effect: a randomised, controlled trial // BMC Med Res Methodol 7. 2007. DOI:10.1186/1471-2288-7-30. с. 30.
  2. ↑ Fox NS, Brennan JS, Chasen ST. Clinical estimation of fetal weight and the Hawthorne effect // Eur. J. Obstet. Gynecol. Reprod. Biol. 141 (2). Декември 2008. DOI:10.1016/j.ejogrb.2008.07.023. с. 111–4.
  3. ↑ а б Henry A. Landsberger, Hawthorne Revisited, Ithaca, 1958.
  4. ↑ The Economist, Light work, June 6th 2009, p.80
  5. ↑ Elton Mayo, Hawthorne and the Western Electric Company, The Social Problems of an Industrial Civilisation, Routledge, 1949.
  6. ↑ "MOTIVATION AT WORK: a key issue in remuneration", Dr. Angela M. Bowey, webpage: Arnewood-motivation2 Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine..

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • G. Adair (1984) "The Hawthorne effect: A reconsideration of the methodological artifact" Journal of Appl. Psychology 69 (2), 334-345 [Reviews references to Hawthorne in the psychology methodology literature].
  • Clark, R. E. & Sugrue, B. M. (1991) Research on instructional media, 1978-1988 in G. J. Anglin (ed.) Instructional technology: past, present, and future, ch.30, pp.327–343. Libraries unlimited: Englewood, Colorado.
  • Gillespie, Richard, (1991) Manufacturing knowledge: a history of the Hawthorne experiments. Cambridge: Cambridge University Press.
  • Jastrow (1900) Fact and fable in psychology. Boston: Houghton Mifflin.
  • Henry A. Landsberger, Hawthorne Revisited, Ithaca, 1958.
  • Lovett, R. Running on empty New Scientist 20 март 2004 181 no.2439 pp.42–45.
  • Leonard, K.L. and Masatu, M.C. Outpatient process quality evaluation and the Hawthorne effect Social Science and Medicine 69 no.9 pp.2330–2340.
  • Marsh, H.W. (1987) "Student's evaluations of university teaching: research findings, methodological issues, and directions for future research" Int. Journal of Educational Research 11 (3) pp.253–388.
  • Elton Mayo (1933) The human problems of an industrial civilization (New York: MacMillan).
  • Elton Mayo (1949), Hawthorne and the Western Electric Company, The Social Problems of an Industrial Civilisation, Routledge.
  • Elton Mayo, Gael, The Mad Mosaic: A Life Story. Quartet, London 1984.
  • Orne, M. T. (1973) "Communication by the total experimental situation: Why is it important, how it is evaluated, and its significance for the ecological validity of findings" in P. Pliner, L. Krames & T. Alloway (Eds.) Communication and affect pp.157–191. New York: Academic Press.
  • H. M. Parsons (1974) "What happened at Hawthorne?" Science 183, 922-932 [A very detailed description, in a more accessible source, of some of the experiments; used to argue that the effect was due to feedback-promoted learning].
  • Fritz J. Roethlisberger & Dickson, W. J. (1939) Management and the Worker. Cambridge, Mass.: Harvard University Press.
  • Rosenthal, R. (1966) Experimenter effects in behavioral research (New York: Appleton).
  • Rhem, J. (1999) Pygmalion in the classroom in The national teaching and learning forum 8 (2) pp. 1–4.
  • Schön, D. A. (1983) The reflective practitioner: How professionals think in action (Temple Smith: London) (Basic books?)
  • Shayer, M. (1992) Problems and issues in intervention studies in Demetriou, A., Shayer, M. & Efklides, A. (eds.) Neo-Piagetian theories of cognitive development: implications and applications for education ch. 6, pp.107–121. London: Routledge.
  • Trahair, Richard C. S. & Zaleznik, Abraham (contributor) Elton Mayo: The Humanist Temper. Transaction Publishers, 2005.
  • Wall, P. D. (1999) Pain: the science of suffering. Weidenfeld & Nicolson.
  • Zdep, S. M. & Irvine, S. H. (1970) A reverse Hawthorne effect in educational evaluation. Journal of School Psychology 8, pp.89–95.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия, свързана с психология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ефект_на_Хоторн&oldid=11318807“.