Ефект на идентифицируемата жертва

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ефектът на идентифицируемата жертва е склонността на човек да предостави по-голяма помощ, когато е свидетел на трудностите, с които се сблъсква конкретен, идентифицируем човек в нужда („жертва“) в сравнение с помощта, която е склонен да предложи когато със същите трудности се сблъсква голяма и неопределена група хора.[1] Конкретните лица и истории често са по-силни двигатели на убеждаването в сравнение с абстрактните статистики.

Ефектът се резюмира в израза (често, но вероятно неправилно[2] приписван на Йосиф Сталин) „Смъртта на един човек е трагедия, смъртта на милиони е статистика“. Друг цитат, с който може да се направи паралел, е на Йосиф Бродски: „Може би вече няма да ни се удаде да спасим света, но отделния човек винаги можем“.

Произход на термина[редактиране | редактиране на кода]

Ефектът на идентифицируемата жертва, под каквото название е популярен феноменът, обичайно се смята, че е концептуализиран от американския икономист Томас Шелинг. Той пише, че нещастието, което сполетява конкретен човек, предизвиква "тревожност и сантимент, чувство на вина и страхопочитание, чувство на отговорност и набожност, [но]… повечето от тези разтърсващи чувства изчезват, когато боравим със смъртта в статистически порядък".

Обяснения[редактиране | редактиране на кода]

Jenni and Loewenstein (1997) предлагат четири възможни обяснения за ефекта на идентифицируемата жертва.

Ex post срещу ex ante оценка[редактиране | редактиране на кода]

Решението да се помогне на идентифицируемата жертва се взема ex post, т.е. след като жертвата е изпаднала в беда. За сравнение, решението да се спаси потенциална, неназована жертва често се взема ex ante, т.е. е превантивна мярка, целяща жертвата да избегне бедата. Когато хората претеглят рисковете, свързани с непомагането на жертвата, те взимат предвид вероятността да се почувстват отговорни и да им бъде вменена вина. Тази вероятност е много по-голяма при идентифицируеми жертви, отколкото при статистически такива, тъй като никой не може с точност да предскаже вероятността в бъдеще да се случи дадена трагедия и следователно не може да бъде държан отговорен за трагедии, които в бъдеще могат да настъпят. Това обяснение е най-близко до разсъжденията на Томас Шелинг от статията, в която обяснява феномена.

Изследването на Jenni and Loewenstein от 1997 година[1] не открива доказателства, че оценката на ситуацията ex post в сравнение с тази ex ante допринася за проявлението на ефекта на идентифицируемата жертва, но изследването на Small and Lowenstein от 2003 година[3] открива такива.

Нагледност[редактиране | редактиране на кода]

Идентифицируемите жертви са разпознаваеми личности. Детайлите относно затрудненията, с които те се сблъскват, фамилната им история, образователния им ценз и т.н. се споделят чрез медиите и достигат вниманието на аудиторията. Историите са емоционални, като жертвите често се изобразяват като невинни и безпомощни. Снимки и видео на жертвата често са споделят, и аудиторията проследява проблема в реално време. Изследванията показват, че хората реагират повече на конкретна, графична информация отколкото на абстрактна, статистическа информация [4]. Нагледността на идентифицируемите жертви създава чувство на познатост и социална близост (обратното на социална дистанцираност).

Изследванията на Bohnet and Frey (1999)[5] и на Kogut and Ritov (2005)[6] откриват, че назоваността допринася за проявата на ефекта. Друго изследване на Kogut and Ritov (2005)[7] открива, че даренията в полза на дете в нужда се увеличават когато се публикуват името и снимката на детето. Jenni and Loewenstein (1997)[1] не наблюдават ефекта на нагледността.

Ефект на определеността, предразположеност към риск, страх от поемане на рискове[редактиране | редактиране на кода]

Ефектът на определеността и предразположеността на риск взаимно се подсилват. Ефектът на определеността е склонността да се отдава диспропорционално по-голяма тежест на сигурните изходи в сравнение с несигурните [8]. Последствията за идентифицируемите жертви се разглеждат като сигурни, докато последствията за статистическите жертви се разглеждат като вероятностни [1]. Изследване показва също така тенденция хората да бъдат по-предразположени към риска що се отнася до загубите[9]. При един и същ залог, една сигурна загуба се разглежда по-негативно от една несигурна загуба. Тясно свързана с този ефект е тенденцията хората да изпитват страх от загубите[8]. Те разглеждат спасяването на живота на статистическата жертва като печалба, докато спасяването на идентифицирумата жертва – като избягване на загуба. В съвкупност двата ефекта водят до това хората да са по-склонни да помагат на известни, определени жертви, отколкото на статистически, неопределени такива.

Реакция в зависимост от относителния размер на референтната група[редактиране | редактиране на кода]

Концентрираният в едно лице риск се приема за по-голям от същия риск, разпределен върху по-голям брой хора. Идентифицируемата жертва съставлява референтна група сама по себе си; ако жертвата не получи помощ, тогава цялата референтна група ще загине[1]. В изследването на Jenni and Loewenstein[1] субектите в експеримента демонстрират чувствително повече желание да помагат за намаляване на риска когато по-голям процент от хората в референтната група са в риск. Този резултат е толкова изненадващ, че Jenni and Loewenstein предлагат ефекта на идентифицируемата жертва да се преименува на „Ефект на процента спасени от референтната група“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Jenni, Karen и др. Explaining the Identifiable Victim Effect. // Journal of Risk and Uncertainty 14 (3). 1997-05-01. DOI:10.1023/A:1007740225484. с. 235 – 257.
  2. A Single Death is a Tragedy; a Million Deaths is a Statistic – Quote Investigator. //
  3. Small, Deborah A. и др. Helping a Victim or Helping the Victim: Altruism and Identifiability. // Journal of Risk and Uncertainty 26. 2003. DOI:10.1023/A:1022299422219. с. 5–16.
  4. Nisbett, Richard, Ross, Lee. Human Inference: Strategies and Shortcomings of Social Judgment. Prentice-Hall, 1980. ISBN 978-0134451305.
  5. Bohnet, Iris и др. Social distance and other-regarding behavior in dictator games: Comment. // The American Economic Review 89. 1999. DOI:10.1257/aer.89.1.335. с. 335 – 339.
  6. Kogut, Tehila и др. The „Identified Victim“ Effect: An Identified Group, or Just a Single Individual?. // Journal of Behavioral Decision Making 18. 2005. DOI:10.1002/bdm.492. с. 157 – 167.
  7. Kogut, Tehila и др. The singularity effect of identified victims in separate and joint evaluation. // Organizational Behavior and Human Decision Processes 97. 2005. DOI:10.1016/j.obhdp.2005.02.003. с. 106 – 116.
  8. а б Kahneman, Daniel и др. Prospect Theory: An Analysis of Decision under Risk. // Econometrica 47 (2). 1979-01-01. DOI:10.2307/1914185. с. 263 – 291.
  9. Tversky, Amos и др. Rational Choice and the Framing of Decisions. // The Journal of Business 59 (4). 1986-01-01. DOI:10.1086/296365. с. S251–S278.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Identifiable victim effect“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​