Ефект на страничния наблюдател

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Ефект на страничния наблюдател (на английски: bystander effect, bystander apathy) е социално-психологически феномен, отнасящ се до хора, наблюдаващи безучастно насилие върху човек, без да се включат или притекат на помощ. Вероятността на безучастие е пряко пропорционална на броя наблюдаващи. С други думи – колкото повече са наблюдателите, толкова по-малко вероятно е някой от тях да се притече на помощ.

Съществуват различни обяснения на явлението ефект на страничния наблюдател. Някои от тях включват амбивалентно отношение, раздвоеност, разпръсване на отговорността.

Ефектът е изследван подробно от Джон Дарли и Биб Латане след убийството на Кити Дженовезе през 1964 г. Дженовезе, умира от множество прободни рани след като е гонена в продължение на половин час от убиеца си пред очите на 38 души, наблюдавали от съседните блокове. През 1968 г. те публикуват своето изследване на ефекта в лабораторни условия[1].

В няколко експеримента участника е сам или сред друга група хора участници или съучастници. Тогава се имитира спешна ситуация, а изследователите проверяват колко време ще отнеме на участниците да се намесят. Екпериментите откриват, че наличието на други хора често забавя помощта и то с доста време.[2]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Darley, J. M. и др. Bystander intervention in emergencies: Diffusion of responsibility. // Journal of Personality and Social Psychology 8. 1968. DOI:10.1037/h0025589. с. 377–383.
  2. Hudson, James M. и др. The Bystander Effect: A Lens for Understanding Patterns of Participation. // Journal of the Learning Sciences 13 (2). 2004. DOI:10.1207/s15327809jls1302_2. с. 165–195.