Жан Буре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жан Буре
Роден8 август 1914 година
Починал3 октомври 1979 година (65 г.)
Париж, Франция
Професияписател, журналист
НационалностFlag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Активен период1944-1976
Жанрбиография, художествена критика, редактор

Жан Буре (на френски: Jean Bouret) е френски журналист, критик на френското изкуство и писател на произведения в жанра биографичен роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Жан Буре е роден на 8 август 1914 г. в Париж, Франция. Завършва интернат за момчета в Евре. Учи във Факултета по изкуствата в Париж и етнология в Практическата школа за висши науки. През 1935 г. се жени в Баньо. В периода 1936 – 1940 г. преподава в Колежа на Жизор. Присъединява се към Комунистическата партия и участва в Гражданската война в Испания, откъдето се връща сериозно ранен. През 1941 г. започва работа в Института по етнология в Париж, където се включва е една от първите групи за съпротива по време на германската окупация – мрежата на Музея на човека.

След войната става известен с манифеста „Manifeste de l'homme témoin“, с който защитава връщането към реализма в живописта.

В периода 1946 – 1947 г. е редактор на списание „Regards“, орган на Комунистическата партия. Напуска партията през 1948 г. и през 1949 г. става член на Международната асоциация на критиците на изкуството, клон на ЮНЕСКО. През 1950 г. става редактор на седмичнато списание „Arts“, а през 1952 г. на „Marco Polo“, списание на Френския литературен клуб, като заема тези длъжности до 1960 г. Участва паралелно и в други издания. Куратор е на биеналетата във Венеция и Любляна и организира няколко изложби на съвременно изкуство.

Първата му книга „Desnoyer: Dessins“, за френския художник Франсоа Десойер, е публикувана през 1944 г. Автор е на 19 книги за живописта, включително книги за Пикасо, Тулуз-Лотрек, Дега, Бонард и митничара Русо.

През 1973 г. получава наградата „Чарлс Блан" от Френската академия за книгата си „Училището на Барбизон и френския пейзаж през 19 век“.

Жан Буре умира на 3 октомври 1979 г. в Париж.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Desnoyer: Dessins (1944)
  • Suzanne Valadon (1947)
  • Pablo Picasso: Dessins (1950)
  • Schwarz-Abrys: Peintures récentes: chevaux, Ménilmontant, rêves morbides (1950)
  • Emmanuel Bellini (1950)
  • Fra Angelico (1953)
  • Giotto: Église supérieure d'Assise: Fresques (1953)
  • L'Art abstrait: Ses origines, ses luttes, sa présence (1957)
  • L'Homme à la recherche de lui-même (1959)
  • Henri Rousseau (1961)
  • Michelson: Le Peintre entre le réel et le rêve (1963)
  • Toulouse-Lautrec (1963)
  • Degas (1965)
    Дега, изд.: „Български художник“, София (1978, 1984), прев. Цветана Узунова-Калудиева
  • José Palmeiro (1965) – с Мануел Муджика Ланез и Гералд Шур
  • Bonnard: Séductions (1970)
  • Pulga (1970)
  • L’École de Barbizon et le Paysage français au XIXe siècle (1972) – награда „Чарлс Блан“
  • Bardone (1976)
  • Genis (1976)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jean Bouret“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​