Планински явор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Жешля)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Клен.

Планински явор
Acer heidrechii ssp heidrechii R0019776.JPG
Acer heidrechii ssp heidrechii R0019777.JPG
Природозащитен статут
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Sapindales
семейство: Sapindaceae
род: Acer Явор
вид: A. heldreichii Планински явор
Научно наименование
Уикивидове Acer heldreichii
Boiss., 1856
Синоними
Списък
    • Acer macropterum Vis.
    • Acer visianii Nyman
планински явор в Общомедия

Планинският явор (Acer heldreichii), или жешля, е ендемичен за Балканския п-ов вид широколистно дърво. В България расте поединично и на малки групи в планинските райони от западната част на страната, Рило-Родопския масив, Стара планина и Средна гора между 800 и 1900 м надморска височина.[1] Значително находище в Източните Родопи има в района на връх Гюмюрджински снежник (Вейката), южно от село Кирково.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

По своите външни характеристики, планинският явор е близък до обикновения явор.[2] Представлява листопадно дърво с конусовидна към широко закръглена корона, достигащо 20[3] – 25 м[2] височина. Стволът му има диаметър до 50 см[2] и е покрит от тъмна, силно напукана[2] кора, при младите стъбла гладка и сиво-розова. Едногодишните клонки са пурпурно-кафяви и лъскави.[2], с кафяви пъпки, което го отличава от Acer pseudoplatanus (жълто-зелени пъпки). Листата на жешлята са длановидни, дълбоко насечени до почти разделени, с по 3 - 5 едро назъбени дяла, отгоре тъмнозелени и предимно гладки, отдолу с ръждиви власинки по главните жилки, синкавозелени. Пиер Едмон Боасие – швейцарският изследовател, описал вида, ги оприличава на листата на дива лоза.[4] Цветовете са двуполови, събрани в изправени гроздовидни съцветия[3], които се появяват след разлистване.[5] Плодовете са червеникави двойни крилатки, не овласени; крилцата им са почти паралелни до слабо разтворени.[4] Разпространяват се чрез вятъра, след като узреят в началото на есента.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Б. Асьов, А. Петрова, Д. Димитров, Р. Василев. Конспект на висшата флора на България (IV издание). Българска Фондация Биоразнообразие, София, 2012, стр. 43, ISBN 978-954-9959-58-1.
  2. а б в г д Делков, Недялко (1988), Дендрология (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 281, Код: 05/9534671511/4805–314–88
  3. а б Димитрова, Десислава. Планински явор, жешля. БАН & МОСВ. Посетен на 2019-03-26.
  4. а б ((la)) Boissier, Pierre Edmond. Diagn. Pl. Orient. ser. 2, 5: 71. 1856 - HathiTrust
  5. Цавков, Е., Упражнение по Дендрология; Сем. Aceraceae - ЛТУ