Планински явор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Жешля)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Клен.

Планински явор
Acer heidrechii ssp heidrechii R0019776.JPG
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Малвиди (malvids)
разред:Сапиндоцветни (Sapindales)
семейство:Сапиндови (Sapindaceae)
род:Явор (Acer)
вид:Планински явор (A. heldreichii)
Научно наименование
Boiss., 1856 г.
Синоними
  • Acer macropterum
  • Acer visianii Nyman, 1878 г.
Планински явор в Общомедия
[ редактиране ]

Планинският явор (Acer heldreichii), или жешля, е ендемичен за Балканския п-ов вид широколистно дърво. В България расте поединично и на малки групи в планинските райони от западната част на страната, Рило-Родопския масив, Стара планина и Средна гора между 800 и 1900 м надморска височина.[2] Значително находище в Източните Родопи има в района на връх Гюмюрджински снежник (Вейката), южно от село Кирково.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

По своите външни характеристики, планинският явор е близък до обикновения явор.[3] Представлява листопадно дърво с конусовидна към широко закръглена корона, достигащо 20[4] – 25 м[3] височина. Стволът му има диаметър до 50 см[3] и е покрит от тъмна, силно напукана[3] кора, при младите стъбла гладка и сиво-розова. Едногодишните клонки са пурпурно-кафяви и лъскави.[3], с кафяви пъпки, което го отличава от Acer pseudoplatanus (жълто-зелени пъпки). Листата на жешлята са длановидни, дълбоко насечени до почти разделени, с по 3 – 5 едро назъбени дяла, отгоре тъмнозелени и предимно гладки, отдолу с ръждиви власинки по главните жилки, синкавозелени. Пиер Едмон Боасие – швейцарският изследовател, описал вида, ги оприличава на листата на дива лоза.[5] Цветовете са двуполови, събрани в изправени гроздовидни съцветия[4], които се появяват след разлистване.[6] Плодовете са червеникави двойни крилатки, не овласени; крилцата им са почти паралелни до слабо разтворени.[5] Разпространяват се чрез вятъра, след като узреят в началото на есента.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Acer heldreichii (Boiss., 1856). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 8 април 2021 г. (на английски)
  2. Б. Асьов, А. Петрова, Д. Димитров, Р. Василев. Конспект на висшата флора на България (IV издание). Българска Фондация Биоразнообразие, София, 2012, стр. 43, ISBN 978-954-9959-58-1.
  3. а б в г д Делков, Недялко (1988), Дендрология (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 281, Код: 05/9534671511/4805–314–88
  4. а б Димитрова, Десислава. Планински явор, жешля. БАН & МОСВ. Посетен на 2019-03-26.
  5. а б ((la)) Boissier, Pierre Edmond. Diagn. Pl. Orient. ser. 2, 5: 71. 1856 – HathiTrust
  6. Цавков, Е., Упражнение по Дендрология; Сем. Aceraceae – ЛТУ