Жлезист лопен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жлезист лопен
Природозащитен статут
Недостатъчно данни
Червена книга на България
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Lamiales
семейство: Scrophulariaceae Живеничеви
род: Verbascum Лопен
вид: Verbascum
purpureum
Жлезист
лопен
Научно наименование
Уикивидове Verbascum purpureum
Синоними
  • Verbascum glanduligerum J. Velenovský[2]

Жлезист лопен (Verbascum purpureum) е растeние, вид лопен, балкански субендемит, разпространен в района на Западното Черноморие от Румъния до Турция през България и района на планината Сакар. В Червената книга на България растението е вписано като Застрашен вид.

Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Жлезистият лопен е разпространен в Източната част на Балканския полуостров - Източна България, Югоизточна Румъния, европейската част на Турция. В България видът се среща по Черноморското крайбрежие, Тунджанската хълмиста равнина на надморска височина до 200 m.[3] Среща се в тревни съобщества по сухи припечни песъчливи и каменисти места. Характерен вид за крайбрежните и вътрешните неподвижни дюни. Важни находища има при Побити камъни, дюните южно от устието на Камчия, при Несебър и в района на Сакар.

Описание на вида[редактиране | редактиране на кода]

Родопският лопен е двугодишно тревисто растение, късо жлезистовлакнесто. Едногодишните розетки са с удължени, дълбоко перестонаделени, листа. Цветоносните стъбла са високи около метър. Цветовете са с диаметър до 2,5 cm, венчето е жълто, тичинковите дръжки са оранжеви с бели власинки, прашниците са бъбрековидни. Плодът е кутийка. Цъфтежът е юни - юли, а плодовете узряват август - септември. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена. Много малък процент от поникналите растения оцеляват до цъфтеж и плодоносене.

Мерки за защита на вида[редактиране | редактиране на кода]

Плътността на популациите е много ниска. Движи се обикновено под 0,05 индивиди/m², като съотношението между вегетативни (едногодишни) и генеративни растения е 95:5. Напоследък най-значимо е унищожаването на популациите в резултат на туристическата инвазия със съпътстващото строителство но Черноморието. Отрицателно влияние имат и залесяването с иглолистни, лозарството по песъчливите терени в крайбрежната зона, интензивната паша.

Източници[редактиране | редактиране на кода]