Жълто джудже

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Слънцето е типичен пример за звезда от клас G от главна последователност.

Жълто джудже е звезда от главна последователност от спектрален клас G. Такава звезда е с маса между 0,84 и 1,15 слънчеви маси и повърхностна температура между 5300 и 6000 К.[1] Както останалите звезди от главна последователност, жълтото джудже преобразува водород в хелий в ядрото си чрез термоядрен синтез.[2] Пример за жълто джудже (клас G2V) е Слънцето, около което се върти Земята. Всяка секунда то синтезира 600 милиона тона водород в хелий, преобразувайки 4 милиона тона материя в енергия.[3][4] Освен Слънцето, други известни примери за жълти джуджета са Алфа Кентавър A, Тау Кита и 51 Пегас.[5][6][7]

Всъщност, наименованието „жълто джудже“ не е съвсем точно, тъй като звездите от клас G могат да варират на цвят от бял до много бледо жълт.[8] В действителност, Слънцето е бяло и в спектърът му преобладава синьото и зеленото, но от Земята изглежда жълто или оранжево, поради земната атмосфера и разсейването на Релей, особено при изгрев или залез.[9][10][11] Освен това, въпреки че терминът „джудже“ се използва в контраст с гигантските звезди, жълтите джуджета са по-ярки от 90% от звездите в Млечния път (които са главно по-бледи оранжеви, червени и бели джуджета).

Жълтото джудже синтезира водород в продължение на около 10 милиарда години, докато той се изчерпи в центъра на звездата. Когато това се случи, звездата се уголемява многократно и се превръща в червен гигант (като например Алдебаран).[12] Накрая червеният гигант губи външния си газов слой, който се превръща в планетарна мъглявина, докато ядрото рязко се охлажда и се свива в компактно бяло джудже.[2]

Свойства на типична звезда от клас G[13]
Спектрален
клас
Маса (M) Повърхностна
гравитация

(log g)
Ефективна
температура

(K)
Цветови
показател

(B − V)
G0V 1,15 4,32 5980 0,583
G1V 1,10 4,34 5900 0,608
G2V 1,07 4,35 5800 0,625
G3V 1,04 4,37 5710 0,642
G4V 1,00 4,38 5690 0,657
G5V 0,98 4,40 5620 0,672
G6V 0,93 4,42 5570 0,690
G7V 0,90 4,44 5500 0,713
G8V 0,87 4,46 5450 0,740
G9V 0,84 4,48 5370 0,776

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Empirical bolometric corrections for the main-sequence, G. M. H. J. Habets and J. R. W. Heintze, Astronomy and Astrophysics Supplement 46 (1981), pp. 193 – 237.
  2. а б Stellar Evolution: Main Sequence to Giant, class notes, Astronomy 101, Valparaiso University, accessed on line June 19, 2007.
  3. Why Does The Sun Shine?, lecture, Barbara Ryden, Astronomy 162, Ohio State University.
  4. Sun, entry at ARICNS.
  5. Alpha Centauri A, SIMBAD query result. Accessed on line December 4, 2007.
  6. Tau Ceti, SIMBAD query result.
  7. 51 Pegasi, SIMBAD query result.
  8. What Color Are the Stars?, Mitchell N. Charity's webpage
  9. WHAT COLOR IS THE SUN?. // Universe Today.
  10. What Color is the Sun?. // Stanford University.
  11. Dissanaike, George. Painting the sky red. // New Scientist 132. 19 октомври 1991. с. 31 – 33.
  12. SIMBAD, entry for Aldebaran
  13. Chapter 5. Incoming Solar Radiation. // Radiation and Climate: Atmospheric Energy Budget from Satellite Remote Sensing. Т. 138. OUP Oxford, 2011. ISBN 0199697140. с. 130.