Завоюване на Босна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Османското завоюване на Босна е процес, чието начало е сложено в 1384 г., която година са зафиксирани първите османски нападения срещу Кралство Босна. За целта в Скопие е учреден специален босненски удж. През 1451 г., т.е. повече от 65 години след първоначалните си атаки, Османската империя официално създава област Босненско краище на част от босненската територия, като погранична зона и военно-административна единица по османската граница. [1]

През 1463 г. Кралство Босна пада окончателно под османска власт. Херцеговина е завладяна едва в края на 1481 г. и вече от следващата 1482 г. цяла Босна и Херцеговина е османска територия.

Завладяването на днешната територия на държавата Босна и Херцеговина приключва чак в 1592 г. Това уточнение е важно, понеже средновековните сръбски земи са се простирали до река Върбас, а впоследствие от хърватите османците отнемат някои погранични области и ги придават към сръбските под османска власт.

Първа е битката при Билеча през 1388 г. Тя е последвана от злополучната за сърбите битка на Косово поле през 1389 г., която всъщност отприщва бента понеже Твъртко I е изпратил Влатко Вукович със сръбски части и помощни унгарски войски в помощ на обединените християнски сили.

През 1392 г., т.е. непосредствено след смъртта на Твъртко I, османците формират т.нар. Скопско краище с насоченост към Босна главно, а и въобще със стратегическия замисъл за овладяване и подчиняване на сръбските земи. [2]

Първата интензивна босненска османска кампания е по покана на хърватския магнат Хървое Вукчич Хърватинич през 1414 г. Османците са поканени като негови наемници в Босна през май 1414 г., което предизвиква последваща инвазия от войските на Кралство Унгария. В голяма битка през август 1415 г. в близост до Добой или в долината на река Лашва, османците печелят голяма победа, с която нарушават баланса на силите в региона. [3]

Първото постоянно присъствие на османски войски в Босна е датирано през 1414 г., като в периода между 1414 и 1418 г. Османската империя завладява Фоча, Плевля, Чайниче, Вишеград и Соко град на Дрина. През 1415 г. херцеговинският владетел Сандал Хранич се признава за османски васал.

Османското завоевание на Кралство Босна приключва през 1463 г. със смъртта на крал Стефан Томашевич Котроманич. Обсадата на Яйце, която го последва, е в рамките на оспореното от унгарска страна османско завоюване на цялата босненска територия. Въпреки че Матяш Корвин скоро след това си връща Яйце, след което възстановява de jure Кралство Босна под унгарски суверенитет, то това е повече символичен отколкото исторически акт с реална стойност.

Османската територия в и около Босна продължава да се разширява след като през 1480 г. е формиран санджак Зворник, който е подчинен на Будинския бейлербей.

С битката при Мохач надеждите за възстановяване на босненската и въобще на сръбската самостоятелност извън османската власт угасват.

През 1580 г. е създаден Босненски еялет, който в общи линии обхваща в рамките си всички сръбски земи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ibrahimagić, 1998, p. 77 More than 50 years passed between the first Ottoman attack and the establishment of "Bosansko krajište" as an interim form of military and territorial organisation of Ottoman rule in Bosnia (1451)(22). [...] 22. Šabanović, Bosanski pašaluk, str. 35.
  2. Евлия Челеби. Putopis - Kulturno nasljeđe. Svjetlost, 1967. с. 279. 29. Skopski sandžak nije osnovan odmah poslije zauzimanja Skoplja, nego je od 1392. pa sve do pada Srbije (1459.) i Bosne (1463.) Skoplje bilo sjedište krajišnika koji su upravljali cijelim turskim područjem od Skoplja do Vrhbosne. Osnivanjem smederevskog i drugih sandžaka u Srbiji i bosanskog sandžaka to je krajište znatno smanjeno i izgubilo značaj koji je dotle imalo. Sredinom XVI. v. ono je postalo središnja oblast zasebnog skopskog sandžaka. (на сърбохърватски)
  3. John Van Antwerp Fine. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press, 1994. ISBN 9780472082605. с. 468-469. Посетен на 26 януари 2013.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]