Зайченцето бяло
„Зайченцето бяло“ е една от най-популярните български детски песни. Текстът е написан от Леда Милева, а музиката – от Петър Ступел.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според твърдението на Леда Милева, текстът е написан съвсем случайно и набързо. Един ден, докато е уредник на списанието „Първи стъпки“, се оказва, че остава половин празна страница, а списанието вече е подадено за печат. Песента е написана набързо, за да попълни тази празнота.[1]
След войната Леда Милева е поканена в Радио София, за да организира детско предаване. Тя започва да издирва и събира детски песни. Показва и няколко свои стихотворения на младия тогава композитор Петър Ступел, с идеята той да създаде музика по тях. Сред тях е и „Зайченцето бяло“. Петър Ступел написва музиката и разучава песента с групата „Детска песен“, която се състои от няколко деца и актриси от Младежкия театър. Изпълняват я със съпровод на пиано от самия Петър Ступел. Излъчена е в ефира на единствената детска програма на радиото. Тъй като по това време телевизията все още не е навлязла в България, предаванията за деца се излъчват по радиото три пъти дневно, а „Зайченцето бяло“ звучи по няколко пъти на ден. Хората бързо я научават и обикват и песничката остава в българската музикална култура като една от вечните детски песни с изящна мелодичност.[2]
Текст[редактиране | редактиране на кода]
Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.
Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!
Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?
Спряла под елата
с лампичка в ръката
малката Светулка,
на щуреца булка.
Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
Ноти[редактиране | редактиране на кода]
G-G-E-G-C-A-G Зай-чен-це-то бя-а-ло G-G-E-G-C-A-G цял ден си иг-ра-a-ло F-F-G-G-E-G в близ-ка-та го-рич-ка F-F-G-G-E-G със ед-на сър-нич-ка, A-A-C-C-G-C в близ-ка-та го-рич-ка G-F-E-D-C-C със ед-на сър-нич-ка.