Звезда (община Малик)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Звезда.
| Звезда Zvezdë | |
| — село — | |
  Звезда | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Корча |
| Община | Малик |
| Географска област | Корчанско |
| Надм. височина | 887 m |
| Звезда в Общомедия | |
Звезда или Дзвезда[1] (на албански: Zvezdë или Zvezda, Звездъ) е село в Албания, в област Корча, община Малик.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на десния бряг на река Девол в южните подножия на планините Галичица и Сува гора (хребета Иван) на 2 километра североизточно от Поян.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]_-_Svezda_(anciennement)_;_Zvezdë_(actuellement)_-_Médiathèque_de_l'architecture_et_du_patrimoine_-_APOR132179.jpg)
Наблизо според някои проучвания се е намирал средновековният български град Девол.[3] В списък от времето на визанитйския император Алексий Комнин, в който са отбелязани епископиите на Охридската архиепископия, е отбелязана „Селасфор“, която някои изследователи идентифицират със Звезда.[4]
Звезденското кале в 1973 година е обявено за паметник на културата под № 1886.[5]
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Дзвежда (Dzvejda), като жителите му са албаноговорещи.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дзвезда е албанско православно село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 25 къщи.[7]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Звезда (Ζβέζδα), село в Корчанската каза на Корчанския санджак, има 609 мюсюлмани.[8]
До 2015 година е част от община Поян.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, том I. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 429.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Николов, Г. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, стр. 190
- ↑ Събев, Тодор. Самостойна народностна църква в Средновековна България. Християнизаторски процес, обновяване и възход, автокефалия и междуцърковно положение. Църква и държава, роля и значение, София, Синодално издателство, 1987, с. 281. В друг списък от същото време, посочващ епископиите, „подчинени на Българския престол“, на мястото на Селасфор стои Девол – пак там.
- ↑ Lista e monumenteve: Rrethi i Korçës // Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës. Архивиран от оригинала на 8 юни 2016. Посетен на 16 април 2023 г. (на албански)
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 84. (на македонска литературна норма)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 97. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||
