Звучна небна странична приблизителна съгласна
| Звучна небна странична приблизителна съгласна | |
| Вид | приблизителна съгласна небна съгласна странична съгласна звучна съгласна белодробна съгласна |
|---|---|
| Символ в МФА | ʎ |
Звучната небна странична приблизителна съгласна е вид съгласен звук, използван в някои говорими езици. В Международната фонетична азбука той се отбелязва със символа ʎ.[1] Той е много близък до българския мек звук, обозначаван с „л“ (в позиции със смекчаване – пред „е“, „и“, „ю“, „я“ или „ь“), но с по-задно учленение.
Звучната небна странична приблизителна съгласна се използва в езици като латвийски (ļaudis, [ʎàwdis]) и словашки (ľúbiť, 
[ˈʎu̞ːbi̞c]).
В книжовния български звучната небна носова съгласна не се използва, но звукът е срещан в много от западните диалекти – на мястото на звучна венечна странична приблизителна съгласна, но също и пред гласните а, о и у, както и в краесловна позиция (['bivoʎɛto], [va'ʎavit͡sa], [oˈsiʎ]).[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.internationalphoneticassociation.org
- ↑ Тодоров, Цветан. Северозападните български говори. София, Майнд Принт, 2018, [1936]. ISBN 978-619-7282-10-8. с. 199-200.
