Здравко Мицов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Здравко Мицов
български генерал-майор
Роден: 28 февруари 1903 г.
Починал: 9 юли 1986 г. (83 г.)

Здравко Василев Мицов е български и съветски офицер, генерал-майор, заслужил лекар на НРБ, професор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Плевен на 28 февруари 1903 година. От 1917 г. започва да разпространява в. „Работнически вестник“, органа на БРСДП (т.с.), а в края на септември 1918 г. приема идеите на партията.

На 15 декември 1918 г. по поръчение на Васил Караваев, създава младежка организация на БРСДП (т.с.) в Плевен, за което е изключен от гимназията, но после успява да продължи обучението си.[1]. След като завършва гимназия през 1922 г. участва в IV конгрес на БКП. През септември същата година е избран за секретар на плевенската младежка организация „Георги Кирков“.[1].

От 1924 година е член на БКП. През 1923 година взема участие в Септемврийското въстание. От 1924 до 1927 година е емигрант в Югославия и Австрия. През 1927 година се установява в СССР. Там завършва Военномедицинската академия в Ленинград и става военен лекар в съветската армия. Бил е старши лекар на военноморската авиация в Севастопол. Участва във Втората световна война на Ленинградския и Московския фронт. На 15 октомври 1945 година се завръща в България и продължава да работи като военен лекар. Започва работа като старши преподавател в Общовоенния хигиенен институт. Между 1947 и 1969 г. е завеждащ Катедрата по военномедицинска подготовка към Висшия медицински институт в София. Здравко Мицов е един от основателите на военнополевата терапия и на военната токсикология.[2] Достига чин генерал-майор. Пише мемоари, озаглавени „Нелегалният канал. Спомени (1920 – 1945)“[3].

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Здравко Мицов. Военна токсикология. София, „Медицина и физкултура“, 1958 – 365 стр.
  • Здравко Мицов. Пирогов. София, „Медицина и физкултура“, 1971 – 80 стр.
  • З. В. Мицов, А. С. Георгиевский. Медицинская общественность и военная медицина в Освободительной войне на Балканах в 1877 – 1878 гг. М., „Медицина“, 1978 – 234 стр., илл.
  • Здравко Мицов. Нелегалният канал. Спомени (1920 – 1945). София, Партиздат, 1985. – 189 стр.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • орден „Червена звезда“[4]
  • два медала „За бойни заслуги“[5]
  • медал „За отбрана на Ленинград“[6]
  • Герой на социалистическия труд (НРБ)[7]
  • орден „Георги Димитров“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Профессор, генерал-майор Здравко Мицов. Сердцем к сердцу // Плечом к плечу, сердцем к сердцу. Воспоминания болгар – бойцов и командиров Красной Армии / сб., сост. М. Костадинова, И. Лалов. пер. с болг. М., Воениздат, 1984. стр.115 – 132
  2. Родени през февруари, Национален военноисторически музей
  3. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 97
  4. Профессор, генерал-майор Здравко Мицов. Сердцем к сердцу // Плечом к плечу, сердцем к сердцу. Воспоминания болгар – бойцов и командиров Красной Армии / сб., сост. М. Костадинова, И. Лалов. пер. с болг. М., Воениздат, 1984. стр.115 – 132
  5. Профессор, генерал-майор Здравко Мицов. Сердцем к сердцу // Плечом к плечу, сердцем к сердцу. Воспоминания болгар – бойцов и командиров Красной Армии / сб., сост. М. Костадинова, И. Лалов. пер. с болг. М., Воениздат, 1984. стр.115 – 132
  6. Профессор, генерал-майор Здравко Мицов. Сердцем к сердцу // Плечом к плечу, сердцем к сердцу. Воспоминания болгар – бойцов и командиров Красной Армии / сб., сост. М. Костадинова, И. Лалов. пер. с болг. М., Воениздат, 1984. стр.115 – 132
  7. Профессор, генерал-майор Здравко Мицов. Сердцем к сердцу // Плечом к плечу, сердцем к сердцу. Воспоминания болгар – бойцов и командиров Красной Армии / сб., сост. М. Костадинова, И. Лалов. пер. с болг. М., Воениздат, 1984. стр.115 – 132