Здрав разум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Здравият разум е характеристика приписвана на човек, чиито възгледи за действителност и ценности съвпадат с общоприетите в неговото общество. Това съгласуване може да бъде както одобрявано, така и критикувано, като съответно възникват различни възгледи по повод съдържанието на схващането за здрав смисъл.

Обикновено в него се включва набор от навици и начин на мислене, усвоени и използвани от хората в ежедневието, и в съответствие с възприетите текущо практически, етически и когнитивни ценности. [1][2][3]

Неформални аспекти[редактиране | редактиране на кода]

Под здрав разум традиционно се разбира способността за вземане на правилните решения въз основа на вероятните допускания, които се основават на логическото мислене и опит. В този смисъл, терминът често се фокусира върху способността на човешкия ум да се изправя срещу предразсъдъци, грешки и измами, т.е. да разграничи истината от лъжата, включително и в юридическия му смисъл. [4]

В социалната психология, терминът "здрав разум" се отнася до системата на конвенционалните представи за реалността на много поколения в рамките на дадена култура.

Философски аспекти[редактиране | редактиране на кода]

Във философията, терминът "здрав разум" и съдържанието на съответното понятие предмет на обсъждане още в Античността, а след Ренесанса и до днес те са и предмет на критика от различни позиции.

Аристотел споменава koinē aisthēsis общи възприятия[5], което на латински бива предадено от sensus communis. Словоформата преминава във френски език (sens commun), като бива дублирана и от bon sens. Аналогияно на немски език се ползва Gemeinsinn, дублирано от gesunder Menschenverstand, като прилагателното "здрав", както и на славянските езици, конотира медицинска оценка.

Критичното отнасяне към здравия разум става отчетливо при философията на Декарт. Неговото Разсъждение за метода започва с думи станали пословични: "От всичко на света здравият разум е разпределен най-справедливо, защото всеки се смята тъй щедро надарен с него, че дори онези, които най-трудно се задоволяват във всяко друго отношение, обикновено не искат повече здрав смисъл отколкото имат.[6].

Консервативно настроени мислители като Ханс-Георг Гадамер, изтъкват, че критиките срещу здравия разум се нуждаят от основание, което не може да бъдат друго, освен самият здрав смисъл. За представителите на Франкфуртската школа и деконструкционистите здравият разум остава като фалшиво съзнание или идеологически конструкт.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]