Златиница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Златиница
Общи данни
Население 55 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,374 km²
Надм. височина 162 m
Пощ. код 8746
Тел. код ?
МПС код У
ЕКАТТЕ 31019
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Болярово
Христо Христов
(БСП)
Златиница в Общомедия

Златиница е село в Югоизточна България. То се намира в община Болярово, област Ямбол.


История[редактиране | редактиране на кода]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Според местна легенда, настоящото име на селото възниква по време на османската власт. В селото живеел богат турчин, който успял да въдвори мир и спокойствие между българи и турци. Бил уважаван и почитан. Той нямал деца и наследници и преди да почине, пожелал богатството му да се раздаде на хората. След смъртта му злато не било намерено и хората почнали да говорят, че то било заровено в огромна делва някъде в селото.

Старото име на селото е било Дауд Беглия.Легендите за новото име са няколко. Има легенда, че селото е приело името на съседна местност наречена на нападната от турците девойка Златина.Друга легенда разказва за многото тиня, която е имало навремето и от там зла тиня. Историите за злато също са много. Една от тях разказва за тунел под селото започващ от църквата и стигащ до несметни богатства. Има версия, че по време на руско-турската освободителна война турците са закопали до местен извор голямо съкровище и са избягали. В района има и друга могила, за която погрешно се смята, че е разкопана от иманяри. От нея преди време се следеше за пожари, а дупката в най-горната и част не е копана от иманяри, а от деца, за да се пошегуват със свой приятел. Хайдутите в района също са закопавали съкровища. Един от тях е Кара Кольо. Селото е било много богато и с много жители преди комунистическия режим. Сега е пусто, но красиво повече от всякога.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 година екип археолози начело с Даниела Агре открива в Голямата могила между селата Златиница и Маломирово могилен гроб на тракийски аристократ, датиран към средата на IV в. пр. н. е.[1] Находките включват златен венец с апликации, пръстен – печат, наколенник и два ритона от сребро. Изложени са в Националния Исторически Музей в София.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Агре, Д. 2011. Голямата могила край Маломирово и Златиница (The tumulus of Golyamata Mogila near the villages of Malomirovo and Zlatinitsa). София: Авалон.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]