За близък бой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Значка за близък бой)
За близък бой
Nahkampfspange
За близък бой – златна
Информация
Присъждан от Нацистка Германия
Типзакопчалка
Избираемостна военнослужещи
Присъждан за• храброст
• военни заслуги
КампанияВтора световна война
Статусостарял
Статистика
Учредено25 ноември 1942 г.
Последно присъжданмай 1945 г.
Общо присъждан36 400 бронзови
9500 сребърни
631 златни.
За близък бой в Общомедия
Хайнрих Химлер връчва значки За близак бой в злато на четрима офицери
Германски войник, значката за близък бой е разположена над левия му джоб.

Значката „За близък бой“ (на немски: Nahkampfspange) е немска военна награда. Учредена е от Адолф Хитлер на 25 ноември 1942 г. С нея са награждавани войници взели участие в ожесточени близки или ръкопашни боеве. Голяма част от наградените са пехотинци, но наградата не е ограничена само до този тип войски.[1]

Разновидности и критерии[редактиране | редактиране на кода]

Тази награда учредена в три разновидности[1]:

  • Бронзова (1-ва степен) – за 15 дни участие в близки или ръкопашни боеве.
  • Сребърна (2-ра степен) – за 30 дни участие в близки или ръкопашни боеве.
  • Златна (3-та степен) – за 50 дни участие в близки или ръкопашни боеве.

Общият брой дни може да бъде събран по време на бойната служба. Натрупаните дни се отбелязват в досието на войника до достигане на необходимия брой.[1]

С учредяването на наградата е представена кредитна система[1]:

  • 8 месеца активна служба се равняват на 5 дни участие в близки или ръкопашни боеве.
  • 12 месеца активна служба се равняват на 10 дни участие в близки или ръкопашни боеве.
  • 18 месеца активна служба се равняват на 15 дни участие в близки или ръкопашни боеве.

По този начин щом наградата е учредена войниците, които са на служба от 1940 г. автоматично се квалифицират за бронзова значка. Получаването на наградата обикновено е оторизирано на ниво командир на полк или по-високо.[1]

Хитлер счита значката за най-високото пехотно постижение и си запазва правото да носи златната разновидност. Бронзовата разновидност често е връчвана с Железен кръст 2-ра степен, ако той вече не е притежание на наградения. Когато е уместно сребърната разновидност е връчвана с Железен кръст 1-ва степен. Златната разновидност обикновено, но не винаги, е връчвана със златен Германски кръст. Произведени са едва около 600 награди от последния вид.[1]

Дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Капитана от Вермахта получава Рицарски кръст и значка За близак бой през 1943 г.

Значката е с дължина 9,7 cm и височина 2,6 cm. В центъра се намира квадратен мотив ограден с дъбови листа. В горната му част е разположен орел с разперени криле, а под него свастика. Под тях се намират кръстосани байонет и граната. От двете страни на квадратния мотив излизат дъбови листа обсипани със слънчеви лъчи. В задната част е разположена и безопасната игла за прикрепяне към лявата част на униформата. Там е поставена и боядисана в черно плочка, чиято цел е да подчертае централния мотив. С напредването на войната плочката е премахната, а фона става част от значката. В задната част се намира и името на производителя.[1]

Първоначално значките са изработвани от Томбак (сплав от мед и цинк), но по-късната и по-голяма част от произведените са изработени от нискокачествен цинк и бързо губят покритието си. Изработена е и специална версия от позлатен Томбак. При нея централната плочка е закрепена с нит, а над него на ръба на мотива има малка закрепваща кука. Тази версия няма надпис на производителя, но се предполага че са произвеждани от C.E.Juncker в Берлин. Предполага се, че тази специална версия е за лично наградени от Адолф Хитлер или Хайнрих Химлер по време на две специални церемонии в Улм през 1945 г. Освен тази версия наградените получават и по една стандартна версия. Кореспонденция с получилите я разкрива, че в поне един от случаите това не е така.[1]

Бронзовите и сребърните разновидности обикновено се получават в малки книжни пакети или картонени кутии. Златната е връчвана в специална кутия с дъно покрито с черно кадифе и бял сатенена подплата на капака.[1]

През 1957 г. наградата е въведена отново. Премахнати са единствено орела и свастиката от централния мотив.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Williamson, Gordon. World War II German Battle Insignia. Osprey Publishing Ltd., 2002. ISBN 1 84176 352 7. с. 6 – 7.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Williamson, Gordon. World War II German Battle Insignia. Osprey Publishing Ltd., 2002. ISBN 1 84176 352 7. с. 48.