Зото

Зото
	Зото
херцог на Беневенто
Роден	VI век
Починал	591 г.

Зото (Zotto; Zotton, Zottone, Zotone; † пролетта на 591 г. в Беневенто) е херцог на Беневенто през периода 571 – 591 г.^[1]

През 570 г. лангобардите нахлуват от север в Средна Италия, а византийците отстъпват в укрепените си пристанища на морските брегове. До големи битки не се стига, страната се завзема от големи въоръжени преселнически племенни групи от лангобарди (т.н. farae), следващи военен предводител, който след завземане на някоя територия става неин владетел.

Зото е водач на такава група от лангобарди, които настъпват на юг в Беневенто, при което той става техен първи dux (херцог), присвоявайки си византийската титла. Първоначално Зото стои под формалния сюзеренитет на първите двама ланобардски крале Албоин и Клеф. По време на десетгодишното междуцарствие след смъртта на Клеф (574 – 584), Зото управлява своите земи напълно суверенно.

Зото води борба с Византия, за да увеличи терторията си. През 577 унищожава Кампания и Аквино в Лацио, както и манастира Монтекасино. Монасите и други духовници от околността бягат в Рим и в други византийски пристанищни градове, понеже смятат лангобардите за ариански неверници.

През 579 г. лангобардите обсаждат за пръв път Рим, две години по-късно Неапол, без да могат да ги превземат.

След създаването на лангобардското царство отново през 584 г. от Аутари Зото запазва своята независимост до смъртта си през пролетта на 591 г. Едва тогава Аутари става командващ и на юг. Той поставя Аричис I, благородник от Фриули, като новия херцог на Беневенто.

Източници

↑ Pryor, John H., Jeffreys, Elizabeth M. The Age of the ΔΡΟΜΩΝ. The Byzantine Navy ca 500-1204. Brill, 2006. ISBN 978-90-04-15197-0. с. 21.

Външни препратки

не съществува

→

Ломбардски херцог на Беневенто
(571 – 591)

→

Арекис I

[1] Pryor, John H., Jeffreys, Elizabeth M. The Age of the ΔΡΟΜΩΝ. The Byzantine Navy ca 500-1204. Brill, 2006. ISBN 978-90-04-15197-0. с. 21.

[1]