Зъбни импланти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Зъбните импланти са създадени, за да заместят корена на липсващия зъб (или група зъби), върху които впоследствие се поставят "новите зъби" - неснемаема протезна конструкция — единични коронки, блок корони или снемаема плакова О-ринг или телескоп "надимплантна протеза" - оувърденчър.

Смисълът на възстановяването на корена на липсващия зъб с негов заместител — импланти чрез имплантиране е

  • създаването на основа/опора за протезната конструкция, като по този начин се избягва евентуално ненужната интервенция въху наличните съседни зъби (тяхното изпиляване за опорни коронки);
  • създава се възможност за заместването на голяма група липсващи зъби, когато тяхното заместване с мостова конструкция е невъзможно или нежелателно;
  • подобряване на стабилизирането на снемаема подвижна протеза (оувърденчър);
  • имплантът предпазва костта от афункционална резорбция (загуба на обем), благодарение на функционално натоварване, което се прилага върху нея, вследствие на дъвкателния акт.

История на имплантите[редактиране | редактиране на кода]

- Има находки още от древността при маите и в Египет, доказващи ранните успешни опити за заместване на загубените зъби. Най-ранните датирани успешни имплантации са от 600 г. пр. Хр.
- Използвани материали — слонова кост, обсидан.
- Доказателството, че имплантацията е била успешна е вкостяването (остеоинтеграцията) на импланта в костите на намерените артефакти.
- Благородни метали/сплави, човешки или животински зъби, раковини са използвани за зъбни импланти с минимален успех, но едва след осъзнаването на необходимостта от биосъвместимост на материалите за импланти започва развитието на денталната имплантология като наука.

Съвременно развитие на имплантите[редактиране | редактиране на кода]

Биосъвместимите материали с подходящи якостни качества, които са продукт на технологията на миналия век, стимулират прогреса в развитието на имплантите. Биопоносимите неръждаеми стомани са разсекретени след 30-те години и започват да се използват за много и различни имплантируеми изделия в медицината и в частност — денталната медицина.

В периода 1942-1962 г. преобладаващата концепция за имплантиране са субпериосталните скари - лежащи върху костта. Това са скрити под венеца фини решетки (скари), от които над венеца излизат 4-6 щифчета, на които се закрепва протезната конструкция — зъбите. Причината да се използват такъв тип — не вътрекостни, а надкостни импланти в този период е и липсата на задълбочени знания и достатъчно изследвания за вида на връзката имплант-кост, както и натрупан опит и подходящи бионеутрални материали за имплантиране.

В началото на 60-те години на ХХ-ти век започва да се поставя на научна основа концепцията за вътрекостното (ендосалното) имплантиране, която тясно кореспондира и с изучаването и подпомагането на феномена остеоинтеграция.

Бурното развитие и масовизацията на имплантологията започват през 80-те години на миналия век. Но началото е поставено 20 години по-рано.

Като знакова се определя първата Dental Implant Consensus Conference през 1978 г. организирана от National Institutes of Health и Harvard University, която набелязва и дефинира критериите, официализа и каталогизира терминологията и по такъв начин поставя имплантологията в категорията на денталните дисциплини.

Следващият важен етап в развитието на имплантологията е срещата в Торонто - Канада през 1982 г. на която шведският професор Пер Ингвар Бренемарк представя резултатите от 17-годишните си изследвания.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Процедура за поставяне на импланти[редактиране | редактиране на кода]

Процедурата по поставянето на имплантите е рутинна след оформяне на мястото и поставянето им, имплантите се оставят 2-6 месеца да се остеоинтегрират (вкостят). След този период се откриват и се поставят капачета, които оформят венеца около импланта. След това се взема отпечатък, от който в лаборатория оформя надстройката (тази част над венеца) и се изработва коронката.

Така при липсващ единичен зъб не се налага изпиляване на мост и засягането на съседните зъби, а директно се поставя импланта между тях; впоследствие се поставя и коронката. При извадени всички кътници може да се постави имплант в задния участък и върху него и последните зъби да се изработи мост, вместо протезата, която би се ползвала без помощта на имплантолог.

Когато една тотална (цяла) зъбна протеза не се задържа добре, се поставят няколко импантанта и тя се превръща в облекчение за пациента. Най-драстичната промяна е преминаването от пълно обеззъбяване към два тотални моста (наричани още мостове-подкови) върху имплантати на двете челюсти.     

Обикновено поставянето на надстройки и коронки, мостове или протези върху зъбни импланти става след около шест месеца, като в този период се носят естетични временни конструкции. Когато се прецени, че съществува достатъчно и здрава опорна кост и пациентът е без парафункции (например стискане, скърцане със зъби) и вредни навици, е възможно директното натоварване на импланта и завършването на случая непосредствено.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]