Зърномелачка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Древно метате
Метате от 12 век, Чако Национален парк, САЩ

Зърномелачката (също метате) е древно приспособление за мелене на зърно. Използва се от късния палеолит както в Стария, така и в Новия свят[1], включително Китай[2].

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Макар и да се различават, зърномелачките се придържат към обща форма. Те обикновено се състоят от големи камъни с гладка вдлъбната повърхност или купа, износени в горната част. Купата се образува от непрекъснатото и продължително шлайфане на материали с помощта на използване на гладък ръчен камък (известен като мано). Това действие се състои от хоризонтално движение, което се различава от вертикалното движение на раздробяване, използвано в хаван и пестик. Дълбочината на купата варира, въпреки че обикновено не е дълбока. Специфичните ъгли дават възможност за усъвършенстван метод за превръщане на зърното в брашно[3]. Горната част на камъка се използва за шлайфане на материали, например жълъди, което води до изглаждане на камъка и създаване на накъсани „трапчинки“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ларичева И. П. Палеоиндейские культуры Северной Америки. — Новосибирск: „Наука“, Сибирское отделение, 1976. — С. 87.
  2. Discussion on the Origins of Grinding Tools, Mortar and Pestle. // Архивиран от оригинала на 7 April 2005. Посетен на 23 March 2018.
  3. Laudan, Rachel. Cuisine and Empire. University of California Press, 2013. ISBN 978-0-520-26645-2. с. 32.