Иван Араклиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Араклиев
български партизанин
Роден
Починал
13 март 1996 г. (80 г.)
Народен представител в:
V НС   VI НС   

Иван Григоров Араклиев е деец на БРП (к). Участник в комунистическото съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин и командир на Партизански отряд „Асен Златаров“. Командир на Седма Хасковска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Араклиев е роден на 28 октомври 1915 г. в гр. Хасково. Активен член на РМС (1930) и БРП (к) (1933). Работи в тютюневото производство. За политическата си дейност след преврата на 19 май 1934 г. е осъден по ЗЗД на 6,5 години затвор. Член на окръжното ръководство на БРП (к) в Хасково (1940).

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Ръководи създаването на Партизанската чета „Ангел войвода“. Командир е на Партизански отряд „Асен Златаров“. Командир на Седма Хасковска въстаническа оперативна зона на НОВА.[1] През 1943 г. е осъден задочно на смърт по Закона за защита на държавата.[2]

След 9 септември 1944 г. работи в партийния апарат в Хасково (1944 – 1948), офицер в Българската армия (1948 – 1952). Завършва юридическия факултет на Софийския университет. Секретар на ОК на БКП (Хасково). От 1966 г. е член на ЦРК при ЦК на БКП.

Награден от правителството на Народна република България за периода от 1944 – 1990 г. със:

  • Звание „Герой на Социалистическия труд“
  • Орден „Георги Димитров“ – три пъти
  • Орден „Червено Знаме на Труда“
  • Орден „9 септември 1944 г.“ III ст.
  • Орден „Народна република България“ III ст.
  • Орден „За Народна Свобода 1941 – 1944 г.“ II ст.
  • Орден „Народна република България“ I ст.
  • Медал „25 г. Народна Власт“
  • Орден „40 г. Народна Власт“
  • Орден „100 г.от Рождението на Георги Димитров“- два пъти

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 207
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 100, 123