Направо към съдържанието

Иди Седжуик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ида Седжуик)
Иди Седжуик
Edie Sedgwick
РоденаЕдит Минтърн Седжуик
Починала
16 ноември 1971 г. (28 г.)
Санта Барбара, Калифорния, САЩ
Активност1965 – 1971
Брачен партньорМайкъл Пост (1971 – 1971)
Значими ролиPoor Little Rich Girl (Poor Little Rich Girl), Сюзън Суперстар (Ciao! Manhattan)
Уебсайт
Иди Седжуик в Общомедия

Иди Седжуик (на английски: Edie Sedgwick; 20 април 1943 г. – 16 ноември 1971 г.) е американска актриса, фотомодел и „Момиче на годината“ за 1965 г., добила популярност с близостта си с авангардния художник и режисьор Анди Уорхол, който снима няколко филма с нея през 60-те години на ХХ век.[1][2]

Произхожда от заможното семейство на Алис Делано де Форест (19081988) и Франсис Седжуик (19041967), известен филантроп и скулптор, а децата на семейството са общо осем.[3] Въпреки богатството на семейството и високия социален статус в началото на живота Иди била объркана. Всички деца на семейство Седжуик имат дълбоко конфликтни отношения с баща им, но според повечето оценки той е нарцистичен, емоционално отдалечен и често злоупотребява с контрола върху тях. Нейната най-голяма сестра Алис (Saucie) умира преждевременно след свръхдоза, а брат ѝ Франсис (известен като Minty), се самоубива след нещастна любовна връзка, през 1964 г., обесвайки се, докато е в психиатрична болница. Нейният най-малък брат Робърт („Боби“), който също страда от психично-здравни проблеми, умира в катастрофа с мотоциклет през 1965 година.

Семейни проблеми и заболяване

[редактиране | редактиране на кода]

Иди страда от анорексия, като болестта ѝ се влошава, след като заварва баща си с непозната жена. Когато Иди разкрива видяното на майка си, тя я обвинява, че лъже, и започва да я тъпче с транквиланти. Момичето се пристрастява към тях и се затваря в себе си. Франсис поставя ултиматум на съпругата си: или да вкара Иди в психиатрична клиника, или ще напусне семейството. Така Иди за първи път попада в болница през 1962 г. Там теглото ѝ рязко пада – тежи по-малко от 40 кг при ръст 163 см. Лечението ѝ помага, но получава поредната травма. „Бях затворена в клиниката две години“, разкрива тя по-късно. „Срещнах млад мъж от Харвард. С него за първи път правих любов.“ Седжуик забременява, но лекарите я убеждават да направи аборт.[4] Все пак тя преживява и това и заминава да учи скулптура в колежа „Радклиф“ в Кембридж, Масачузетс.

През март 1965 г. Иди среща художника и авангарден режисьор Анди Уорхол. Тя започва да посещава редовно студиото му, наречено „Фабриката“ от март 1965 г., заедно с приятеля си Чък Уейн. По време на едно от тези посещения, Уорхол снимал своя филм „Винил“ – негова интерпретация на романа Портокал с часовников механизъм. Уорхол решава да използва Иди във филма, а по-късно я използва и като героиня във филм „Кон“. Въпреки че изявите на Седжуик в двата филма са кратки, тя генерира толкова голям интерес, че Уорхол решава да създаде филм, чрез който тя би могла да се превърне в звезда.

Първият от тези филми се нарича „Бедното малко, богато момиче“ (Poor Little Rich Girl), който първоначално е бил замислен като част от поредица с участието на Седжуик, наречена The Saga Poor Little Rich Girl. Филмите на Уорхол не са икономически успешни и рядко се виждат извън кръга на „Фабриката“, но известността на Иди нараства и медиите започват да пишат за участието ѝ във филмите на Уорхол. По време на този период тя развива своя „запазена марка“ в обличането, включващо вид черни трика, мини рокли и големи обеци във формата на полилей. Седжуик също отрязва кестенявата си коса късо, а по-късно започва да я боядисва със сребърна боя, по подобие на външния вид на перуките, които Уорхол носи. Уорхол я кръщава Superstar и двамата са снимани заедно в различни хай-лайф изяви.

През 1965 г. Седжуик и Уорхол продължават да правят филми заедно – Space, Prison, Lupe и Chelsea Girls. Въпреки това в края на 1965 г. отношенията им се влошават и Иди иска от Уорхол да не се показва никой от нейните филми.

Ида вече е в лошо финансово състояние, започва да злоупотребява с наркотици.

През 1969 г. тя е арестувана за притежаване на наркотици и е приета в психиатрична клиника. Намира обаче подкрепа в друг зависим – Майкъл Пост. През следващите две години Иди се бори с проблема си с наркотиците, като се подлага на над 20 шокови терапии.

През 1971 г. изглежда, че Седжуик започва да изплува. Омъжва се за Майкъл Пост и работи усилено, за да ограничи пристрастеността си само до болкоуспокоителни. На 15 ноември Иди е снимана по време на модно ревю, където изглежда здрава, но след шоуто един от гостите я напада, крещейки, че е жертва на хероина. Седжуик изпада в истерия и Пост я отвежда вкъщи. Дава ѝ предписано лекарство и тя заспива. На следващата сутрин Седжуик е намерена мъртва едва е навършила 28 години. Полицейските записки отбелязват като причина за смъртта „нещастен случай/самоубийство, причинено от свръхдоза барбитурати“.

През 2006 година на екраните излиза биографичен филм за Иди, наречен "Златното момиче (оригинално название – Factory Girl), на режисьора Джон Хикикенлупър. В главната роля се въплъщава британската актриса Сиена Милър, а ролята на Уорхол е изиграна от друга британска филмова звезда Гай Пиърс.

  1. Bockris, Victor. Warhol: The Biography. Da Capo Press, 2003. ISBN 0-306-81272-X. с. 243.
  2. Girl on Fire Review from Enjoy Your Style.
  3. Francis Minturn "Duke" Sedgwick (1904 - 1967) // sedgwick.org. Посетен на 22 септември 2009.
  4. „Еди Седжук – историята на една муза“