Изабел Пиреш де Лима

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изабел Пиреш де Лима
Родена
10 юли 1952 г. (71 г.)

Учила вУниверситет на Порту
ПартияСоциалистическа партия
НаградиДоктор хонорис кауза на Софийския университет

Изабел Пиреш де Лима (на португалски: Maria Isabel da Silva Pires de Lima) е португалски филолог, политик и общественик.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 10 юли 1952 г. в Брага, Португалия. От 1974 до 2015 г. преподава множество дисциплини в областта на португалската литература от XVIII до XXI век, социологията на литературата, сравнителното литературознание и визуалните изкуства в Хуманитарния факултет на Университета на Порто. Автор е на трудове с открояващи се приноси в областта на изследванията на португалоезичните литератури и култури. Пише стотици публикации и изнеся над 250 доклада на национални и международни форуми, като особено място сред тях заемат посветените на творчеството на португалските класици Еса де Кейрош, Камило Кащело Бранко и Жулио Диниш, на редица автори от модерната и съвременната португалска литература.[1]

Член е на Международната асоциация на литературните критици, Международната асоциация за сравнително литературознание, Международната асоциация на лузитанистите, Американската асоциация за португалистика. Ръководи и е научен консултант на над 80 образователни и културни проекти, в сътрудничество с португалски и бразилски държавни институции, с културни фондации и центрове. Член е на редакционните съвети на 11 академични издания в Португалия, Бразилия, САЩ, Франция и Нидерландия. Многобройни са лекционните и семинарните курсове във висши училища в страни от Азия, Африка, Европа, Северна и Южна Америка. Включвана е в състава на национални и международни журита за присъждане на най-авторитетните литературни награди в света на португалоезичието: Международната награда „Камойш“, учредена от Министерствата на културата на Португалия и Бразилия, Голямата награда на Асоциацията на португалските писатели (за роман и новела, за разказ, за поезия, за есеистика), Наградата „Вержилио Ферейра“, Наградата „Осеанош“ и др.[1]

Има активната гражданска позиция по отношение на мястото на жените в демократичните процеси, както и в защита на културните и образователните ценности в съвременното общество. Депутат е в Националната асамблея на Португалската република, министър на културата на Португалия, вицепрезидент на Фондация „Сералвеш“. За изключителния ѝ принос към обществото, образованието и португалската култура е удостоена с едно от най-високите държавни отличия в Португалия – офицер на Ордена на Инфанта Дон Енрике.[1]

Има изключителни научни постижения в областта на филологията и в частност на лузитанистиката, както и сериозен принос за развитието на научното, педагогическото и културното сътрудничество между Софийския университет и Университета на Порто. На 26 ноември 2019 г. е удостоена със званието „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет и Почетен знак със синя лента.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]