Избирателна пропускливост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пример на небиологична мембрана с пасивна избирателна пропускливост вследствие на размерите на порите ѝ.

Избирателна пропускливост се отнася до качеството на биологична мембрана да пропуска само определени компоненти. Това става посредством химическия характер на клетъчната фосфолипидна мембрана, която е двупластова и е обърната с фосфатния край към вънщността на мембраната (вътре и извън клетката), а с липидния край към вътрешността на мембраната; освен това мембраната е осеяна с мембранни протеини с различни функции, част от които транспортни.

Много елементи и вода могат да преминават свободно през някои мембрани поради малкия си размер в посока на своя градиент. Това обаче се се контролира от повечето клетки посредством канали и транспортни мембранни протеини.

е транспортът за усъществяването на който клетката трябва да изразходва енергия, най-често под формата на АТФ.

Схематично изображение на клетъчната мембрана. Кръглите жълти молекули са фосфатните краища, а влакнестите - мастните.

Съществуват четири форми на допускане на материали във или навън от клетката:

  • Контранспорт: транспортиране на един компонент в посока обратна на градиента му за сметка на транспортиране на друг компонент в посока на градиента му.
  • Чрез съдче: участък от мембраната се инвагинира и обгръща молекули или други интересни за клетката обекти, след което ги поглъща (ендоцитоза за твърди тела и пиноцитоза за течности) или изхвърля (ексоцитоза).