Направо към съдържанието

Илия Стоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Стоев
български революционер
Роден
1877 г.
Починал
не по-рано от 28 април 1943 г.

Илия Драганов Стоев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Илия Стоев е роден през 1877 година в лозенградското село Карадере, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и през Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година е четник първо при Георги Кондолов и участва в сражениета при Паспалово, а след това – при Стоян Камилски и се бие при Мокрушево и други. Изселва се с цялото село в България и се заселва в Приселци.[1]

През Балканските войни служи в 1-ва рота на 31-и пехотен полк, а през Първата световна война – в 1-ва рота на 60-и пехотен полк.[2]

На 28 април 1943 година, като жител на Приселци, подава молба за българска народна пенсия.[1] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]