Илия Стоев
| Илия Стоев | |
| български революционер | |
| Роден |
1877 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 28 април 1943 г.
|
Илия Драганов Стоев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Илия Стоев е роден през 1877 година в лозенградското село Карадере, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и през Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година е четник първо при Георги Кондолов и участва в сражениета при Паспалово, а след това – при Стоян Камилски и се бие при Мокрушево и други. Изселва се с цялото село в България и се заселва в Приселци.[1]
През Балканските войни служи в 1-ва рота на 31-и пехотен полк, а през Първата световна война – в 1-ва рота на 60-и пехотен полк.[2]
На 28 април 1943 година, като жител на Приселци, подава молба за българска народна пенсия.[1] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 212.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 213.
