Илия Чавчавадзе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Чавчавадзе
ილია ჭავჭავაძე
Роден 8 ноември 1837 г.
Починал 12 септември 1907 г.
Цицамури, извън Мцхета, Грузия
Професия юрист, поет, писател, хуманист, публицист, философ
Националност грузинец
Направление Реализъм
Съпруг Олга Гурамишвили
Подпис ილიას ხელმოწერა.png
Уебсайт
Илия Чавчавадзе в Общомедия

Принц Илия Чавчавадзе (грузински: ილია ჭავჭავაძე) е грузински писател, поет, журналист и адвокат, който допринася за възраждането на Грузинското национално движение през втората половина на 19 век по време на руската власт в Грузия. Считан е за един от основоположниците на съвременна Грузия.[1]

Неговите най-известни творби са „Хермит", „Призракът", „Вдовицата Отараант", „Крадецът Како", „Щастливата нация", „Писмата на един пътник" и „Човекът човек ли е?". Главен редактор в периодиката „Сакартвелос моамбе" (1863 – 1877) и „Иверия" (1877 – 1905). Тема на повечето му произведения са Грузия и грузинците като цяло. Чавчавадзе е предан защитник на грузинския език и култура от русификацията.

Чавчавадзе е фатално ранен в Цицамури, извън Мцхета от банда убийци. Наследството му спечелва дълбоко възхищение и адмирация.

През 1987 г. е канонизиран като Свети Илия Праведен от страна на Грузинската православна църква. В съвременността грузинците го наричат „Некоронясаният крал" и „Баща на отечеството".

Бележки[редактиране | редактиране на кода]