Илия Чавчавадзе
| Илия Чавчавадзе ილია ჭავჭავაძე | |
|---|---|
| грузински писател и общественик | |
 | |
| Роден |
27 октомври 1837 г. (стар стил)
|
| Починал |
Цицамури, Руска империя |
| Погребан | Пантеон „Мтацминда“, Тбилиси, Грузия |
| Литература | |
| Течение | литературен реализъм |
| Семейство | |
| Съпруга | Олга Гурамишвили |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Илия Чавчавадзе в Общомедия | |
Илия Чавчавадзе (грузински: ილია ჭავჭავაძე) е грузински писател, поет, журналист, адвокат и благородник (княз), който допринася за възраждането на Грузинското национално движение през втората половина на 19 век по време на руската власт в Грузия. Считан е за един от основоположниците на съвременна Грузия.[1]
Неговите най-известни творби са „Хермит", „Призракът", „Вдовицата Отараант", „Крадецът Како", „Щастливата нация", „Писмата на един пътник" и „Човекът човек ли е?". Главен редактор в периодиката „Сакартвелос моамбе" (1863 – 1877) и „Иверия" (1877 – 1905). Тема на повечето му произведения са Грузия и грузинците като цяло. Чавчавадзе е предан защитник на грузинския език и култура от русификацията.
Чавчавадзе е фатално ранен в Цицамури, извън Мцхета от банда убийци. Наследството му спечелва дълбоко възхищение и адмирация.
През 1987 г. е канонизиран като Свети Илия Праведен от страна на Грузинската православна църква. В съвременността грузинците го наричат „Некоронясаният крал" и „Баща на отечеството".
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|