Инверсионни следи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кондезационните следи на пътнически самолет.

Инверсионни следи или още кондензационни следи се наричат линейните, приличащи на облаци, следи, образуващи се зад летателните апарати.[1]

Явлението се наблюдава най-често в горните слоеве на тропосферата, значително по-рядко — в тропопаузата и стратосферата [2]. В отделни случаи може да се наблюдава и на неголеми височини.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Тези следи се образуват при същите условия като студените мъгли. При по-ниски температури е нужно много по-малко количество влага, за да се насити въздухът до 100% относителна влажност. Ето защо такива следи се образуват при полет на даден летателен апарат само при големи височини, при които температурата на въздуха е от порядъка на -40 – -60 °C. При толкова ниски температури, дори и малкото количество влага идващо от изгорелите газове и от въздуха е достатъчно за насищане на въздуха. Както за мъглата, така и за този вид следи са нужни така наречените кондезационни ядра, за образуването на водни капки. Кондензационните ядра в този случай са частици от изгорелите газове, оставени зад двигателите. Но заради ниската температура, водните капки и парата веднага се превръщат в малки ледени кристали, които се виждат с просто око.

Друг механизъм за образуване на кондензационни следи е кондензиране на влагата от въздуха вследствие от пониженото налягане над крилата и в завихрянията (вортекс) след летателния апарат. Кондензиралата влага прави тези завихрения видими за окото. Този ефект е типичен за по-влажна среда. За разлика от следите образувани на база на изгорелите газове след двигателите, следите заради промяна на налягането се образуват на по-ниски височини, където влажността на въздуга е по-голяма. Предимно при по-бавно движение на самолета при излитане или кацане. Видими са зад крилата, а не зад двигателите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]